1. Никога няма да пресечете океана, ако не съберете смелост да изгубите брега от погледа си. – Христофор Колумб

2. Умните хора решават проблеми, гениалните ги предвиждат. – Айнщайн

3. Песимистът вижда трудности във всяка възможност, жизнеспособният вижда възможности във всяка трудност. – Уинстън Чърчил

4. Не съм се провалил. Просто открих 1000 начина, които не вършат работа. – Едисон

5. Има два важни момента в живота на човек – единият е, когато се е появил на тоя свят, другият – когато е разбрал защо. – Марк Твен

6. Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така“. – Лев Толстой

7. Оцеляват не най-силните, а тези, които се приспособяват към промените. – Чарлз Дарвин

8. Времето ви е ограничено. Не го пропилявайте, за да живеете нечий чужд живот. – Стив Джобс

9. Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо. – Айнщайн

10. Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства. — Паулу Коелю

11. Глупаво е да правиш планове за целия си живот, след като не си господар дори на утрешния ден. — Сенека

12. Тежко е да се провалиш, но по-лошо е никога да не се опиташ да успееш. — Теодор Рузвелт

13. Ако животът ти поднесе лимон, направи си лимонада. – Дейл Карнеги

14. Който не напредва всеки ден, всеки ден изостава. — Конфуций

15. Дайте на тези, които обичате, криле, за да летят, корени, за да се върнат, и причини, за да останат. – Далай Лама

16. Животът е това, което ни се случва, докато правим други планове. – Джон Ленън

17. Бъди промяната, която искаш да видиш в света. – Махатма Ганди.

източник: gnezdoto.net

Сократ, великият философ и многодетен татко, обичал да излиза на площада и да задава сложен въпрос на своите съвременници. Един от тези въпроси е актуален до наши дни.

Беше обичайна лятна вечер. Всички се бяха прибрали по стаите си. Аз четях Сократ. Един въпрос ме изуми. Той попитал:

- Кого ще спасите при пожар, ако можете да спасите само един? Жената или детето?

Всички мъже отговорили:

- Детето, разбира се!

Сократ им казал своето мнение:

- Аз щях да спася младата си жена. Да, ще тъгуваме заедно, но след това тя ще ми роди други деца. Ако спася детето пак ще тъгуваме. Той за майка си, аз за жената до мен. Като го погледна винаги ще си спомням пожара и моя избор. След време вместо майка ще дойде мащеха, която никога няма да го обича като свое дете.

Разказах вкъщи историята. Жена ми ме попита за моя избор и той се оказа невероятно сложен. Все пак и аз избрах детето.

Сутринта обаче смених мнението си. Тръгнахме за работа. Денят беше тежък и позабравих за Сократ. Напомни ми тя вечерта.

Разказала историята по време на обедната почивка в нейната работа и попитала за избора колегите си. Разказала и как аз първо съм избрал детето, а сутринта съм сменил избора си. Всички престанали да обядват и започнали бурно да обсъждат мен и какво биха избрали те. Решително се включил сервитьора:

- Абе вие полудяхте ли? Разбира се, че детето. Жена си винаги можеш да смениш за друга. А детето е твоя кръв. Как ще го смениш?

Спасението се появило във вид на старец, обядващ сам на съседна маса. Той избягвал да се включва в спора, а честно казано май не чувал добре за какво е цялата тая шумотевица. Все пак, когато се стигнало почти до викове, той попитал:

- Какво сте се развикали? Заплатите ли не ви дават, ще стачкувате ли?

Те му обяснили каква е същината на спора и го попитали за неговия избор. Старецът се замислил:

- Аз имам 2 сина, една дъщеря и 7 внука. Почти всички искате да спасите детето, нали? А аз бих спасил моята бабичка. Децата са гости в семейството. Порастват и отлитат. Да, обичат ни и идват на гости, но след това си тръгват. Всеки ден двамата с баба живеем, с нея и ще умрем заедно.

Мъдростта на стареца ги накарала да утихнат и да погледнат от неговата гледна точка. Може би затова толкова се развеждаме сега, защото виждаме брака неправилно? Може би главното не са децата и всичко да правим само за тях? А може би и децата ще са по-щастливи, ако виждат как родителите се ценят един друг?

А вие кого бихте спасили при пожар?

Очите са прозорците на нашето тяло. Ирисодиагностиката е не напълно призната от официалната медицина, но този метод днес намира все повече привърженици.
Той се базира на тясната връзка между окото и тялото, като според него всеки орган има свой огледален образ в ириса и той е специфичен за всеки от нас. Оцветеното кръгче около зеницата носи генетичните следи и знае слабите точки на организма.
Специфичният анализ на тези следи - цвят, релеф, малките точици и петънца, могат да подскажат на специалиста кой орган е болен. Често чрез този метод в окото може да се види проектирана болест, която ще се развие след години. Но дали и кога ще се случи това – то това още не може да се определя с точност.
Наскоро учени от университета в Колорадо стигнаха до ново медицинско откритие - цветът на очите има пряка връзка с риска от развитие на рак на кожата и витилиго. Те са установили няколко константи.
Синеоките хора например са много по-малко предразположени към витилиго, при което пигментът, придаващ цвета на кожата и косата, постепенно изчезва. Хората с кафяви очи пък значително по-рядко заболяват от кожен рак.
Генетично ракът на кожата и витилигото са коренно противоположни като процеси на възникване. Поради това индивидите, страдащи от витилиго, изключително трудно биха се разболели от кожен рак и обратното.
Витилигото е автоимунно заболяване. При него организмът атакува здравите пигментни клетки на кожата, а заедно с тях и първоначално появилите се ракови кожни клетки.
В проведеното проучване участие са взели 3000 души. Мъжете и жените сини и сиви очи развивали два пъти по-рядко витилиго от тези с тъмен цвят на очите.
В САЩ например средно един на сто души страда от витилиго. Ракът на кожата от друга страна е най-разпространен сред хората с руса и червеникава коса, сини или зелени очи.
Ирисодиагностиката е ценен метод, който тепърва се развива. При него не се гледа на организма на порции и на парче - само сърце, само черен дроб или черва, а дава цялостна, пълна картина на състоянието на организма.
Поради това в най-скоро време методите му трябва да се признаят официално от традиционната медицина.