Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:29-12-2008
  • Посещения:19819
  • Активност:3441
  • Град:
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега:
{блажено} [вкъщи]
  • Nick: Ana

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

    E-mail:

Приятели

Идоли

Идол

нямам

За себе си

Адрес на моя сайт

Облако, гръмотевичен, ти си утрешна локва!
Обичам светулките; топлия летен дъжд и зелената коприна на листата след него.
От равнодушие, Живот, спаси ме,
по-страшно наказание не знам.

Девиз
  • Перфектната Подготовка Предотвратява Провала на Представлението!

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Желания

Последни Записи в Блога

caribiana


Небето слезе ниско, много ниско.
Почти докосна пясъчните дюни.
Промуши се между намусените сгради,
защото просто искаше да ме целуне.

Въздъхна тихо, сякаш че проплака
и ме потърси плахо със очи.
Беше му тясно - малка е Земята.
Да ме целуне искаше, и да върви.

Излязох. И Небето ме прегърна.
Дали успя да ме целуне - не разбрах.
Прошепна ми : "Отново ще се върна..."

...А хората си мислеха - "Мъгла!"
Caribiana

​Тя вече няма нищо за забравяне.
Не помни обичи, не помни и тъги.
Тя няма денонощия, а само залези.
И не признава думите. А ги мълчи.
Във гардероба и е пълно с приказки.
Не ги сънува. Просто ги живее.
Светът в очите и полека се разлиства.
Светът от векове е влюбен в нея.
А тя сама пресича звездопадите.
(И мислите ти тайничко пресича.)
Прилича малко на една Шехерезада,
дошла да те научи на обичане;
дошла от древно предсказание,
да сбъдне твоите най-нежни нужди...
И ти заспиваш, стоплен, в скута и,
и ти не искаш никога да се събуждаш...
А после, след безброй безвремия,
навярно ще я помниш. Много тихо.
Като сънуване. Като докосване. Като доверие.
Като усещане, заключено във стихове.

Galen Ganev


Изповядвашe арфата нежност. Любов и фантазия
завладяха пианото.
Инквизиран от творчески спазъм,
полудя барабанът.

Сътворен бе света. Водопадно кипеше животът.
И възторгът набираше скорост.
Истеричният сблъсък на ноти
потопяваше кораби.

Но достигнал до бяло пристанище,
върху меките обли вълни на цигулка
се отпусна духът. И раздвижи се пяната.
И лицето на смисъла бавно изплува.

След това беше прилив и усет за Бог и хармония.
В тишината лирично прохождаха звуци.
Романтичното соло на устна хармоника
композираше първа целувка.

"Концерт за шапка и перо"


Не ти се търси нищо тази нощ.
Живее ти се в друга книга.
И нямаш нищо общо с този дъжд,
след който никой не пристига.

Като забравен кораб си далеч.
Като далечен кораб близо.
Дъждовни капки без очи за теб.
А помнят всяка твоя мисъл.

А теб така те няма за света...
Достатъчно далеч от бреговете.
Един отрязък тиха свобода.
Един отрязък, колкото морето.

И приземяваш чувства и криле.
Подреждаш гардероба на душата.
Не са напразни разстоянията. Не.
Въздишките са капки вятър.

Но ти е пълно с цветове, лица.
А колко много думи си написал.
И ако въпреки това си сам,
да знаеш, че не си единствен.

Селвер

Последни Записи на Стената

Здравей,Ана!
Дзак
Много здраве,щастие,късмет!
Топла и уютна вечер!

лека нощОт Бис.БГ