Искам един ден да остарявам с любов към себе си...
Да си нося високите обувки, червените червила, цветните дрехи и шеметните бижута.
Искам да гледам света през очила с екстравагантни рамки, косата ми да е в радостен цвят, а софтуера на последния смартфон да не ми се опъва.
Искам аз и моите остарели приятели да носим изменените си тела с уважение, заради времето, в което така добре са ни служили, въпреки всичко, което сме им причинили.
Искам като възрастна да будя не съжаление, а радост от живота и надежда, че времето е относително и от нас зависи как го управляваме.
Пък ако някой млад ме осъди за свободата ми, мога само да го съжаля за старостта, която носи в душата си.»