Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:11-10-2020
  • Посещения:190
  • Активност:19
  • Възраст: 50
  • Град: София
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: Didi
  • Истинско име: Dilqna

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Бутилка вино...
Бутилка вино,чаша и цигара
на масата сред лепкав полумрак,
и скуката приседнала на бара,
кръстосала нахално крак връз крак!
Тук най-добър другар е самотата:
бездомна и безпътна.Без морал,
притиснала до болка тишината
ръцете и извива тя без жал!
Отчаяна, възвишена и нагла
към теб протяга свойте пипала
една любов захвърлена отдавна
там, някъде на края на света!
Цигарата догаря. Палиш втора.
Във чашата наливаш вино пак.
На вън оставил дневната умора
след виното поръчваш и коняк!
Цената теб не те интересува.
На края знаеш, че ще си платиш!
Една любов едва ли толкоз струва?
Отпиваш бавно. Пушиш и мълчиш.
Утрото надниква срамежливо
в гъстия и задимен сумрак.
Тръгваш си самотен мълчаливо
вечерта да чакаш с вино пак!
ДОБЪР ВЕЧЕР, ЛЮБОВ
Добър вечер, любов безгранична!
Да не плачеш, какво те боли?
Или чувстваш се празна. И ничия.
В душата ти пак ли вали?
И не спиш ли? Дори не сънуваш,
май забрави какво е мечти.
И мълчиш ли. Мълчиш. И тъгуваш.
Хапеш устни. Как липсвам. Горчи!
По стъклата капките носят
тази жажда за близост, до грам.
И готова си даже да просиш,
да съм огън в ръцете ти там.
Но ме няма. Далеч съм. Трепериш.
Безутешна е всяка следа.
И събираш капките в шепи,
размечтана да дойда с дъжда.
Добър вечер, любов безгранична!
Аз не искам нито миг да боли.
Ето, тръгвам. В теб ще притихна.
И любов ще вали. Ще вали!
С ръка ще махна. Ще изпратя лятото,
отправено към спомена на времето.
Признавам си, че ще ми липсва вятъра
и топлите лъчи на слънчогледите...
И шарените сенки на тополите,
в които си отглеждахме мечтите...
Дъждът, за който толкова се молих,
а после ме отнесе без да пита...
Щурците ще ми липсват. Като песен,
която е заспала недопята.
С ръка ще махна. Ще посрещна есен.
А лятото ще тръгне в необята...
Но някак светлосиният му смях,
разля се като звън по мойте устни.
И слънчев лъч в сърцето си прибрах.
Инат ли съм?. Отказвам да го пусна...
Родена съм с дъха на топлината,
и лято ще съм точно до забрава.
Посрещам есента. Но във душата ми
едно щурче се сгуши. И остава.

автор Мира Дойчинова-irini
Боли ли?!
Не можеш да поемеш дъх, нали?!
Душата ти крещи ли?!
И моли за пощада може би...
Не спиш ли?!
Кошмарни сънища,
безсънни нощи и...
А казват - времето лекува
А то все повече боли,
нали?!
Да болката уви, остава.
Да ни напомня, че сме живи,
че всеки може да сгреши.
И с гняв не може да я разрушиш.
Боли от всеки нож в гърба ти.
Боли от всичките лъжи.
Да удряш искаш...
Искаш да кърви...
Да отмъстиш,
за да си цял нали?!
Ще отговоря на гнева ти с: "Прости", "Благодаря ти много",
"Просто си върви"
Боли ли, ще ме питаш?!
Да, боли...
Но просто за да ми напомня,
че всеки някога греши....
Коментари
Аз ИЗБИРАМ:
... Да живея ПО ИЗБОР, а не ПО СЛУЧАЙНОСТ...
... Да намирам НАЧИН, а не ПРИЧИНА...
... Да бъда МОТИВИРАНА, а не МАНИПУЛИРАНА...
... Да бъда ПОЛЕЗНА, а не ИЗПОЛЗВАНА...
... Да се ОТЛИЧАВАМ, а не да КОНКУРИРАМ...
... Избирам да СЛУШАМ ВЪТРЕШНИЯ СИ ГЛАС, а не СЛУЧАЙНОТО МНЕНИЕ НА ДРУГИТЕ...
... Избирам да БЪДА СЕБЕ СИ..

Последни Записи на Стената