Продължавай да постигаш мечтите си с такава лекота, както и до сега.....пожелаха ми го някога... и от тогава.... не спирам да си задавам един прост въпрос. Така ли изглежда отстрани? А всъщност толкова лесно ли го постигам? Да, имам мечти, както и всеки човек, да, преследвам ги, макар и често да се страхувам до какво ще доведат действията ми,... но лесно... Ооо, повярвайте ми, никак не ми е било и не ми е лесно. Толкова пъти съм се отчайвал... толкова пъти ми се е искало просто да спра да се откажа. Толкова пъти съм бил смазан. И даже съм се предавал. За ден, за два, а сетне с нови сили насочен към онази никога недостижима далечна светлинка се изправям и продължавам. Защото... знам че ако не го направя аз, няма кой друг. Защото знам че това са мойте мечти, моята недостижима светлинка, и единствения, който може и трябва да я преследва е моя милост. Дали ме е страх че може да не успея? Да, определено! Но предпочитам да опитам. Така, дори и да не успея, поне ще знам че съм го направил, вместо да си задавам въпроса "ами ако". Но това да е лесно? Повярвайте ми, никак не е! За всеки един свой успех съм си платил и си плащам многократно. Научен съм да се боря, научен съм да не се предавам, знам какво е да нямаш. Но наистина да нямаш, дори и какво да ядеш. Тези всичките уроци учат, стига да искаш да се научиш разбира се. И благодарение на тези уроци постигам мечтите си вчера, днес и утре. Но да го правя с лекота? Явно че отстрани така изглежда. А реално тази "лекота" не я желая никому. Знам че в пожеланието отправено към мен и довело ме до тези мисли няма вложени лоши чувства... и все пак за постигането на мечтите ми си плащам.

https://youtu.be/b_ELS5l9tU8

Скъпи приятели, обявявам моето последно сбогом на това място. Оценявам изключително вниманието към мен, особено в определени моменти, които бяха много забавни. Но аз няма да остана тук, нито да се върна за щастие. Искам да кажа, че нямам нищо против никого, нито пък си тръгвам заради някого в частност. Просто ви моля да не ме търсите, защото няма да ме намерите, само тези, които са близо до мен ще знаят как да ме намерят. Искам да поясня, че изпитвам привързаност и приятелство към всеки един от вас и ще се радвам да поддържаме връзка във времето. Ако някого съм обидил, извинявам се. Оттеглям се , просто защото вярвам, че не принадлежа на това място. Пазете се, бъдете щастливи, желая най-доброто на всички ви. Сбогом.

П.С.
Това е писмото, което Ел Чапо Гузман оставил в килията си, когато е избягал от затвора. Благодаря ви за вниманието!

П.П.С
Съжалявам за вас, но ще трябва да се примирявате с мен отново за много дълго време!

Някога влюбвал ли си се в ник и картинка? А в човека, стоящ зад тях? Любовта ти била ли е импулси електронни предавани по кабел? Стоял ли си пред студената светлина на екрана с часове, докато някъде там далеч, един друг човек прави абсолютно същото - и двамата сте сами пред блещукащия екран, но сте заедно в ума и сърцата си? А свършва ли таз любов с натискането на един бутон?! Може би да? А навярно не? Не знаете? И по добре! И дано не разберете! Защото свършва или не, това което после остава не е само онзи електронен импулс - не е! То е истинско, и си е там, някъде вътре в Вас. И боли. Съвсем реално!