Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
Сега: Гот ми е... Вече съм в Бис.БГ! :)
{готино} [някъде]
  • Nick: Пепино
  • Истинско име: Петър Митев

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Цял живот - артист, цял живот - на сцената..

Албуми

Харесват ми

Желания

Последни Записи в Блога

-ненаучно-откритие


НЕНАУЧНО ОТКРИТИЕ

Не отричай, когато ти казвам,
че очите ти в тъмното светят.
- Невъзможно е!... - ти се усмихваш.
- Не-е-е, възможно е!... - аз ти пошепвам.

Този блясък на светещи перли
може би е за тебе невидим,
но за мен е съвсем осезаем -
през клепачите даже го виждам.

Не търси обяснение - няма го,
формулирано в общата физика -
светлината, с която ме къпеш,
е най-крупното мое откритие.

Ненаучно, но не и загадъчно,
то почива на други закони -
любовта ти е толкова пламъчна,
че превръща очите в неони.

И полегнал до тебе на хълбок,
във поточе от топло сияние,
затаявам дъха си. Повтарям ти:
- Светят в тъмното! Вярвай ми! Вярвай ми!

- Невъзможно е... - ти се усмихваш.
- Не-е-е, възможно е!... - аз ти пошепвам.
Свеждам устни, целувам клепачите,
а очите ти в тъмното светят...

О чем ты думаешь, когда ложишься спать?
Я – о тебе и чуточку о вечном...
О том, что в этом мире быстротечном
нас друг у друга не похитить, не отнять.

Ещё о том, что я рискую полюбить.
Безвременно, без писем и конвертов.
Без слов признаний, дневников, моментов,
в которых вместе не мечтать...не ждать...не быть.

О чем ты думаешь, какие снятся сны?
Я – снов не вижу...погружаюсь в бездну
попыток урезонить бесполезность
моих желаний с монограммой «только ты».

О чем я думаю, когда смотрю в окно?
Я – свет не вижу, только дни пустые...
Как – будто чьи-то тени неживые
тебя скрывают в этом городе большом...

Зачем пишу, грущу, придумываю «нас»?
Ты для меня хмельной глоток абсента...
А я.../обрыв раздумий киноленты./
О чем ты думаешь?...Я – о тебе сейчас.
Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи к...ъщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече ...знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Научихме се как да преживяваме, но не и как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри неща. Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко. Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и повърхностните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване”. Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте кажете блага дума на този, който ви гледа с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте горещо да прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка. Не забравяйте да казвате „обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Не забравяйте да държите ръцете си и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се измерва с това колко пъти сме си поели дъх, а с моментите, които са ни карали да затаим дъх! ღ ღ ღ


Всеки търси свойта Пепеляшка,
търся я отчаяно и аз.
Припознавам се на всяка крачка,
вслушвам се във всеки глас.
Толкова усмихнати принцеси!
Погледът ми броди между тях.
Моя Пепеляшчице,къде си?
Нужен ми е твоят смях…
Как ме лъже твоята обувка!
Колко пъти още ще греша?
Мъчат ме случайните целувки,
мъчи ме последната лъжа.
Лъгаха ме чувствени красавици,
лъгаха ме твоите сестри.
Заболях от лоши навици
и изгубих навици добри…
Как да те открия.,Пепеляшке,
сред доведените ти сестри?


Времето спряло като в огледало.
Оглеждам се — ти си пред мен.
Е, вярно, РС-то в мечтите ни скрити
добавя анонс споделен.
Мисли зареждаме, думи нареждаме,
в нощите дълги не спим.
Пишем сонети, искрят епитети,
стихове чудни редим.
Муза прекрасна, мрежа ужасна,
дяволски кикот ехти.
С пръсти изричам: „Аз те обичам...“
...връзката пак не върви.

Последни Записи на Стената

Пепи,Пепи,остаря, а акъл не ти дойде ! :))) Радвам се, че запази тази детска чистота в себе си ! А може би и професията ти е виновна,а ?!
Аз също:)Мисля,че се досещам:)