Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:12-07-2013
  • Посещения:1202
  • Активност:906
  • Възраст: 54
  • СтранаБългария
  • Пол: мъжки
Сега: Jivey dnes ,utre mojebi nqma da doide ;)
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: HİSSO

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Vmesto da psuva6 na tımninata ,zapali edna sve6t ;

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Аз винаги ще те обичам,
сърцето ми ще бие винаги за теб,
и винаги ще съм до тебе,
дори и в тежките ти дни.

Ще бъда лястовица бяла,
която ще лети до теб,
ще бъда като слънце лятно,
което ще те топли всеки ден.

Ще xодя аз по пътя, моя, прашен,
а ти по своя ще вървиш
и в някои ден прекрасен
двамата ще тръгнем по един.
За две ръце протегнати пред мен
земята бих до края извървяла.
За две очи, като звезди горещи,
аз цялата си топлина бих дала.

За две слова казани за мене
най-хубавите думи бих избрала.
За две сълзи изплакани за мене
аз всички океани бех изпила.

Как малко исках аз - по зрънце само,
по капка от далечен чакан дъжд,
а ти дойде като небе голямо
и всичко ми донесе изведнъж.

Донесе ми от ветрове заръка
и звезди, за да не тъжа,
от мъка - песен и от песен - мъка,
а аз не зная как ще издържа...

При тая среща ранна или късна,
на тоя огън древен или нов,
ако сега сърцето ми се пръсне
едно помни - било е от любов.
Преди да те срещна, аз те познавах,
преди да се влюбя, обичах те аз.
Дори без да зная, но някак успявах
за теб да живея, под твоята власт.

Съдбите ни бяха се срещали вече,
познаваха до болка всеки от нас.
Макар да сме двамата толкоз далече,
душите се клеха в съдбовния час.

Часът тъй очакван, кога ще настъпи,
кога ще застанем един срещу друг?
Очите щом срещнат се, как ще постъпим,
че дългото чакане свършва до тук?

Ръцете сами ще сплетат свойте пръсти,
сърцата ще тръпнат във дивен екстаз.
На другия устните всеки ще търси,
усещане сладко ще бъде за нас.

Преди да те видя, познавах те вече,
Преди да се влюбя,обичах те аз.
Съдбите се бяха докоснали вече,
подготвили бяха за срещата час.
Отново се спусна топла нощта,
а нейде китара заплака.
Взирам се в нищото с празна душа,
сърцето ми някого чака!

Самотно е знай, когато те няма
и времето спира без теб да върви.
Отново ме cграбчи мъка голяма,
а мислех, ще спре да боли!

Къде ли отиде, къде ли замина?
Прости ми, че още си мисля с тъга.
Защо ли таз болка по теб не отмина
и как да се боря със нея сега?

А спомени, спомени идват, отиват,
превземат ме, водят ме тук или там,
със сладост и нежност те ме опиват
и как да забравя отново не знам!

Китарата тихичко пак се разплака,
а после утихна отново в нощта,
сякаш от болка се късаше мрака,
плачеше мойта самотна душа!

Плачи, поплачи си, недей се срамува!
От обич се страда, от обич боли,
по нея сърцето все ще тъгува,
за нея си струват всички сълзи!
Очите ти в моите се впили,
душата ми гола разглеждат.
Ръцете ти моите обвили,
към Рая отново повеждат.

Нощта с тъмнина ни покрива,
греха ни да скрие от всички.
Луната зад облак се скрива,
оставя ни двама самички.

Потънали в свойта забрава
с притиснати страстно тела.
Любов няма друга такава,
жадуваща само мига.

Откраднати мигове щастие,
убежище малко за двама.
Откраднати за сладострастие,
желана, желана измама.

Последни Записи на Стената