Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:12-07-2013
  • Посещения:1153
  • Активност:819
  • Възраст: 53
  • СтранаБългария
  • Пол: мъжки
Сега: Jivey dnes ,utre mojebi nqma da doide ;)
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: HİSSO

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Vmesto da psuva6 na tımninata ,zapali edna sve6t ;

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Обичал ли си някога така,
че да не можеш да опишеш с думи?
Да искаш, жадно, нечия душа
и от жесток копнеж да се погубваш?

... ...Жадувал ли си някого в нощта
и в денят ти... просто с теб да диша,
да те погали с трепетна ръка
и с устни тялото ти да изпише?

Оставал ли си нявга без сърце
и без да можеш себе си да бъдеш?
И макар да знаеш, че някой е далеч-
за теб да е молитва и присъда...

И този някой да е твоят дъх.
Душата си в дланта му да положиш!
Да му дариш сърце, сълзи и кръв!
Да искаш да си с него, а... не можеш...
:) 3
Обичай ме дори да те е страх
и целият свят силно да крещи,
че твоята любов към мен е грях,
и никой няма да ти го прости...

Обичай ме! Макар сега да нямам
богатства, нито в шепите жълтици-
Сърцето мое – цяло ти го давам,
вземи и мойте влюбени зеници!

А после погледни през тях и виж
как тебе виждам с моите очи,
не бях в Милано, нито пък в Париж,
за мен Светът – това си просто Ти!

Обичай ме... дори да те изгарям
с тази любов, която ме убива,
не спирам да те искам и повтарям:
От тебе обич няма по-красива!

Обичай ме! Тъй както можеш ти -
обсебващо, ревниво, романтично...
Пронизвай ме с любовните стрели
и карай да се чувствам по-различно.

А някой ден, когато дойде края
на дните ми, по теб в които тичам -
пак ще се преродя, защото зная,
че Бог ме е създал да те обичам!
3 3 3
Не е трудно да се влюбиш във мене,
затова не поглеждай в очите ми.
Не разбивай онази преграда
зад която съм скрила мечтите си.

Там се лутах в гори тилилейски
за да търся изгубени спомени.
Аз живея така (неприлично е)
но да дишам без тях не умея.

Колко пъти пребродих пътеките,
(уж оставях по малко за връщане)
и ги търсех, като Хензел и Гретел,
ала кучета ги бяха разкъсали.

С паяжина прешивах реверите,
избродирах ги нишка по нишка,
а разплитах по малко дантелите
ту във студ, ту във пек да се търся.
........................­..
Много лесно ще се влюбиш във мене,
по добре стой далеч от очите ми,
нямам нищо вече за даване-
на пустиня прилича сърцето ми...
:)
Когато две небета се разкъсат

и между тях провисне въздух зъл,

пресъхнали сълзите се не бършат

- да ги сбере отново, кой ли би могъл


Когато стомната ни се пропука

дори усърдно да я залепим,

ще можем ли вода от бистър ручей

за дълго в нея да я съхраним?


Не можем, но ще има мъдри хора

на правда да ни учат и дори

да мерят с педя всяка дума твоя

В очите мили, в гръб да те оклевети.


На хората в кръвта им е да съдят,

да търсят с лупа сламките, от страх,

че може някой друг във тях да види

градена къщичка на пачи крак


Такива сме. Съдии и палачи.

способни на любов и грехове.

В живота всички сме въжеиграчи,

ала на хора се делим и богове.
:)
Студено е. Защо не ми отвори
веднага, още щом ти позвъних?
Не мога нищо лошо да ти сторя,
освен да бъда само пристан тих.

За теб съм се облякла в тази рокля,
очите ми за теб са с тежък грим.
Да вляза искам - нека се постопля
и мислите си нека укротим!

Не ме обичаш. Знам. Не ме обичаш.
Не мога да съм огън и копнеж,
не мога да съм нежна, романтична,
запалена във тъмнината свещ...

Не мога да съм приказка вълшебна,
не мога да съм порив и мечта,
щом винаги вървя след теб и дебна
кога ще си отиде любовта.

След още незаглъхналите стъпки
аз първа съм пред твоята врата -
една тъга, една студена тръпка,
една огромна, тиха празнота.

Ще бъда твоя в тази вечер лунна
и ще остана тук до сутринта.
Не ме позна ли? Нека те целуна!
А после ме наричай - Самота.
:)

Последни Записи на Стената

Prekrasen den ot men - blagodarq za vsichki krasotichki!