Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:29-12-2010
  • Посещения:904
  • Активност:280
  • СтранаБългария
Сега:
{усмихнато} [без значение]
  • Nick: cveta
  • Истинско име: цветана

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Профилът е гледан от:

Цели в живота

Цел в живота

да бъда истинска

Идоли

Идол

ИСУС

За себе си

Адрес на моя сайт

Нищо особено

Девиз
  • Обичат само тези, които имат сърца

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

ЧЕСТИТ ПРАЗНИ НА ВСИЧКИ КОИТО ДНЕС - 15 АВГУСТ!
Поздрав за всички тях и всички останали от БИС.БГ
https://www.youtube.com/watch?v=UwE-uYmc27Q
лято
ПРЕКРАСНИ ЛЕТНИ ДНИ!
Довиждане - Юни!
Добре дошъл, Юли!
проглеждане
Докато сме живи

автор: Гергана Лабова
категория: Мъдрост

История за сърцата, задушени от страданието. История за душите, забравили какво е щастието. История за умовете, потъмнели от отчаянието. История, позната на всички ни... и на теб, и на мен.

001Автобусът се движеше бавно. Дъждът и мракът навън превръщаха шофирането в предизвикателство дори и за човек като него, с дълъг опит зад волана. Погледна в огледалото хората зад себе си. Всички спяха. Само момичето на първата седалка вдясно седеше, вторачено в тъмнината навън. Имаше чувството, че не е помръднала през целия път. Какво ли ставаше в душата й? Лицето й беше спокойно, но тъжно. И в същото време странно отдалечено...
Албена усети погледа му върху себе си и се размърда. Вдигна още яката на палтото си. Искаше да се скрие, да остане сама с мислите си...

002

Само преди няколко седмици всичко беше различно. Бяха заедно. Тя и той. Винаги. Навсякъде. Заедно. После той си отиде. И отнесе сърцето й със себе си. Беше обречена да е нещастна. Всеки път любовта пристигаше, за да я отведе във вълшебен замък. И всеки път замъкът се оказваше просто къща от карти, която рухваше при най-слабия полъх на вятъра. И така до следващия път. Нямаше сили да понесе още разочарования. Нямаше сили да събира отново парченцата на разбитото си сърце. Щеше да сложи край. На всичко. На разочарованието. На болката. На напразните надежди. На живота. И на себе си. Спомни си момента, в който взе това решение. Тогава чувството, че се задушава, изчезна. Душата й, стегната в желязната хватка на отчаянието, задиша отново. Обзе я спокойствие. Сякаш се беше помирила с целия свят...

003

Автобусът отби встрани от пътя за кратка почивка. Албена слезе последна. Оставаха още няколко часа до крайната дестинация. Отиваше там, където се беше влюбила за първи път. Там беше повярвала в голямата лъжа за любовта и приказката с щастлив край. Там щеше да приключи всичко. Вече не обвиняваше никого. Освен себе си. Хората ти причиняват това, което им позволиш. Дотогава, докато им позволиш. Не искаше да мисли повече. Бръкна в чантата си за цигара. Проклятие. Нямаше огънче. В същия момент пред лицето й грейна пламъчето на нечия запалка. Вдигна очи и срещна погледа на шофьора. Помисли си да се дръпне, но нещо я спря. Не й се стори опасен. Не гледаше нахално. Напротив, някак топло и успокояващо.
- Благодаря, – промълви тихо Албена.
- За нищо, - отговори мъжът. Запали цигарата си и застана мълчаливо до нея.
- Проблеми с любовта?
"Явно е изписано на лицето ми", помисли си Албена.
- С живота. С любовта. С всичко.
- Петър.
- Албена.
- Не прибързвай.
- Моля?
- Не прибързвай да се отказваш. От любовта. И от живота.
- Защо реши, че съм се отказала от тях?
- Защото познавам този поглед. Аз бях там, където си ти. Мислих си това, което си мислиш ти.
Петър замълча. Дръпна от цигарата си и огънчето освети лицето му. Гледаше в мрака пред себе си. Очите му сякаш търсеха нещо.
- Преди малко повече от 15 години бях решил да сложа край на живота си.
По гърба на Албена полазиха тръпки. Защо й говореше за това? И защо го слушаше? Знаеше накъде бие. Трябваше веднага да си тръгне от него. Не можеше да си позволи да изгуби увереност. Нямаше да се върне отново в хаоса.
- Сърцето ми беше разбито, - продължи Петър. – Животът ми беше разбит. Бях останал без приятели, без работа, без пари. И без любов. Не виждах смисъл да живея. Нямах сили да живея. Чувствах се сам в целия свят. Един свят, който нямаше нужда от мен. И аз вече нямах нужда от него. Но знаеш ли, животът е уравнение с много неизвестни. И ние никога няма да успеем да го решим, колкото и да се опитваме.
- Не звучи особено обнадежващо, - опита да се усмихне Албена.
- Напротив. Звучи обнадеждаващо. И освобождаващо. Не е нужно да решаваш уравнението на живота. Не е нужно да блъскаш ума си в търсене на отговори. Нужно е просто да го живееш. Животът е най-големият ни дар. Най-голямото ни богатство. Дори в момента да не ти се струва така. Дори и утре да не ти се струва така. Един ден, вярвай ми, един ден ще го разбереш...
- Както ти си го разбрал?
- Да, както аз го разбрах.
- Какво стана?
Албена усещаше, че този непознат и в същото време някак близък на душата й мъж искаше да й помогне. Без да я пресира. Без да я поучава. Без да й говори назидателно. Просто й споделяше своята история. Отдавна не беше говорила с някого така...

004Петър продължи:
- Както ти казах, случи се преди близо 15 години. Тъкмо бях навършил 35. Чувствах се твърдо решен да сложа край на живота си. В една нощ като тази. Студът ме пронизваше чак до костите. Бях вир-вода от пороя, който се сипеше над главата ми. Стоях на моста в края на града и гледах мътните води под краката си. Нищо вече не ме задържаше тук. Никой не ме задържаше тук. Сякаш отдавна бях мъртъв за света. Утре нямаше да ме има. И нищо нямаше да се промени. Никой нямаше да се промени... Прекрачих парапета, готов да скоча. И тогава чух изскърцване на спирачки. И след това вик. Отчаян вик, който разкъса сърцето ми. Някой крещеше за помощ. Затичах се по посока на писъците. В миг забравих всичко – защо бях навън в този дъжд, какво ме беше докарало дотук... Прекосих моста и видях дрипаво момченце, коленичило в калта. Трепереше и стискаше в ръцете си прегазено куче. Колата, която го беше блъснала, се отдалечаваше. Детето плачеше с глас. Никога не съм се трогвал особено от съдбата на бездомните животни. Но мъката на детето ме прободе в сърцето. Без да казвам нищо, наведох се, грабнах кучето, хванах детето за ръка и се затичах към реното, което бях паркирал наблизо. По пътя към клиниката не говорихме нищо. Малкият хлипаше тихичко и галеше четириногия си приятел по главата, покрита с кръв и сплъстена козина.
Албена го гледаше притихнала. Сякаш виждаше мокрия Петър, премръзналото момче и прегазеното куче. Виждаше самотните фарове на колата, които прорязваха мрака на нощта.
- Стигнахме до клиниката, - продължи Петър. – Внесох кученцето на ръце. Попитаха ме какво е станало. Аз ли съм го блъснал. "Не, не", отговорих им. "Какъв сте на детето", продължаваха да питат. Погледнах малкото човече. Очите му бяха огромни, сякаш цялата вселена се беше побрала в тях. "Какъв сте на детето", повтори човекът с престилката. "Баща", не знам защо отвърнах аз. Онзи ме погледна недоверчиво, но малкият ме хвана за ръката и се притисна към мен.
Петър замълча. Спомените го бяха завладели. Беше се пренесъл назад във времето, в онази студена нощ преди 15 години...
- Какво стана с кученцето? А с момчето? - попита Албена. Гласът й трепереше.
- Бари ли? Оправи се. Оказа се, че сме стигнали навреме, за да го оперират. Колкото до Михаил... Осинових го. Сега ме чакат с жена ми и дъщеря ни да отпразнуваме заедно 21-я му рожден ден. Утре.

05Албена мълчеше. Едва сдържаше сълзите си.
- Знаеш ли, - oтново заговори Петър, - едва след онази нощ започнах истински да живея – осъзнато, пълноценно, наслаждавайки се на всеки миг, сграбчвайки всяка възможност. Най-сигурният начин да спреш да мислиш за собствените си проблеми е да избереш да се погрижиш за проблемите на някой друг. Колкото и да ти е тежко, колкото и да те боли, винаги има някой, на когото можеш да помогнеш. Не забравяй, Албена, надежда за щастие винаги ще има. Мечти винаги ще има. Докато сме живи. Ще падаме, ще ставаме, ще продължаваме. Докато сме живи. Ще плачем, ще се смеем, ще страдаме, ще се радваме. Докато сме живи. Ще можем да променяме и да се променяме. Докато сме живи. Михаил и Бари преобърнаха живота ми. И така и не разбраха, че не аз спасих тях, а те спасиха мен...
Време беше да тръгват. Пътниците се бяха качили отново в автобуса.
- Идваш ли? – попита я Петър.
- Не - усмихна се Албена. - Връщам се у дома.
приказка-за-страстта,-любовта-и-обичта
Младият мъж вървеше до своя Учител. Скоро пред тях се ширна поляна, осеяна с макове.
- Стигнахме, - каза Учителят. – Сега ще ти разказа една история с макове. А ти ще разбереш какво е страстта, влюбването и обичта...
Двамата направиха няколко крачки сред красивото алено море.
- Ето ни тук, сред това безкрайно поле от макове, - говореше Учителят. - Разхождаме се из него и очите ни се къпят в красотата му. Изведнъж погледът ти е привлечен от едно конкретно алено стръкче. Уж всички са еднакви, но ти не можеш да откъсне очи от точно това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е само и единствено твое. Завинаги.
Учителят спря за миг, наведе се и откъсна едно маково стръкче...
- Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че така го убиваш. После продължаваш по пътя си доволен, усмихнат... Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, за да потърсиш друг.
Това е Страстта.

Учителят хвърли откъснатия мак и продължи.
- Отново вървиш из полето, радваш се на красотата му. И отново погледът ти се спира върху едно конкретно стръкче мак. То ти се струва по-различно от останалите. Сякаш ти говори и сърцето ти го чува. Навеждаш се внимателно, виждаш само него. Не смееш да го докоснеш, за да не го нараниш.
Гледаш го, гледаш го, иска ти се времето да спре, да останеш тук завинаги. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш дори, само винаги да си го него... Но внезапно подухва ветрец и довява до теб омайващия аромат на някакво друго цвете. За миг забравяш за мака и тръгваш, за да откриеш откъде идва това прекрасно ухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш мъка, когато мислиш за него, но... всичко това е вече минало...
Това е влюбването.

- А какво тогава е Обичта, Учителю?
- Продължаваш да вървиш сред полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което сякаш е създадено за тази ваша среща. Сякаш ти си бил създаден за тази ваша среща. Сядаш близо до него. Не можеш да откъснеш очи.
Знаеш, че най-сетне си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това стръкче мак става смисълът на твоето съществуване. Грижата за него става твоята мисия. Правиш всичко възможно, за да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги...
Това е Обичта.
От интернет

Последни Записи на Стената

Почивай в мир мила Цвети! Липсваш ми!


Здравейте скъпи Приятели.Първо искам да благодаря на всички, които не са ме забравили и получавам от време на време поща,а след това на тези които не са ме изтрили още от списъка с приятели.Сега ще изпратя извънредна страница на всички,като Ви пожелавам весели Коледни и Новогодишни празници,трябва да Ви напомня,че не изпращам на никой нищо ,ако не съм получил поща от него.Трябва да си призная,че загубих малко интерес към страниците,защото губя по една седмица да я направя и много хора я харесват,но като не получа отзив,не знам дали да изпратя следващата или не,а други искат само да получават,а не изпращат нищо! Трябва да знаете,че никой няма да пропусна ,ако имам поща,защото карам по ред. А сега Relax,наслаждавайте се и се усмихвайте повече.Надявам се да Ви хареса! ;):):)
https://www.youtube.com/watch?v=O2MFducncsg
https://www.youtube.com/watch?v=dA42vievwZk
https://webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-g­o-triyat/id_808426053_5_p­archeta_ot_saundtraka_na_­Koleda_2018
https://www.youtube.com/watch?v=IwBRYzYetTY
https://webcafe.bg/webcafe/onya-deto-ne-g­o-triyat/id_808426053_5_p­archeta_ot_saundtraka_na_­Koleda_2018
https://www.youtube.com/watch?v=TCqf3rgPiQM
https://www.youtube.com/watch?v=ASsGrT18FgM
https://www.obekti.bg/zemya/12-ot-nay-krasiv­ite-cvetya-na-sveta
https://www.youtube.com/watch?v=Dn7RzXDsjYY
https://www.youtube.com/watch?v=bMIWhSlHuhM
https://www.youtube.com/watch?v=u_YTWgCuORc
Вицове:
1.По повод дискусията кой е виновен за българските жертви в Ирак...оказа се, че не са виновни ГенЩаба, депутатите или президента, а обикновените български данъкоплатци, които плащат цялата мисия в Ирак...
2.Само пет минути се познават, а вече се карат, като съпрузи с 10-годишен стаж...
3.- Надявам се че няма задгробен живот!- ??- Представи си, умирам и там ме чака тъщата...
4.Три дечица спорят чий баща е най-бърз.- Моят баща е толкова бърз, че като стреля с лък успява да догони стрелата преди целта й. Баща ми пък е ловец. Стреля по дивеча и ето го вече до него, подхванал го е, за да не падне на земята. Нищо не разбирате вие от скорост. Моят татко работи в Министерството и свършва работа в. 17.00ч., а е в...къщи още в 16.15!
5.Звъни се на вратата. Отваря домакина. На прага стои мъж: вие ли обещавате награда за изгубено куче? Да. Дайте аванс, и отивам да го търся!
6.Една нощ малкият Иванчо влязъл в стаята на родителите си докато те правели секс.Тате, какво правиш на мама.Бащата: Сине, вкарвам малко детенце в мама.На другия ден бащата се връща и заварва Иванчо да плаче. Бащата сяда до него и го пита, какво е станало. Иванчо отговаря: Тате, нали през нощта вкара мой малък брат в мама, а тази сутрин дойде чичо Васо от съседния вход и го изяде.
7.Стига сте плашили хората с края на света! Това не е толкова страшно. По-добре изплашете всички с края на Интернет и ще видите какво е паника!
8.Учителката:
- Деца, какви звуци запомнихте от вчерашната екскурзия във фермата?
Петърчо:
- Муууу!
Марийка:
- Беее!
Стоянчо:
- Кудкудяк!
Иванчо:
- Слез от трактора, щи ти *ба майката!
9. Един човек си търси секретарка. Интервю... и хоп - перфектната с точното образование.
Първи работен ден.
Пристига секретарката. Влиза в офиса на шефа и отваря прозорците да влезе свеж въздух. След малко пристига той и започва да крещи.
- Кой отвори прозореца?
- Аз - отговаря секретарката.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак (недоносен, роден в осмия месец). Не трябва да ми е студено, ще се разболея...
Цял ден е сърдит и не и говори.
Втори работен ден.
Влиза секретарката в офиса му, без да отваря прозореца, оставя ваза с цветя на бюрото му и излиза.
Идва той, отваря вратата и започва отново да вика.
- Кой сложи тези цветя тук?
- Аз - отговорила тихо тя.
- Ти луда ли си ма, аз съм осмак, какви са тези цветя, имам алергии...
Трети работен ден.
Пристига шефа влиза в кабинета си и гледа секретарката гола върху бюрото му с разтворени крака.
- Какво правиш?
- Влизай да те износя още един месец, че направо ми писна.
10. На заболекарсия стол жена на ревнивец!
Мъжът, се скъсва да й звъни, а тя с разчекната уста няма начин да му вдигне. След поредното влудяващо звънене, на зъболекаря му писнало, вдигнал и му казал:
- Свършвам, плюе и тръгва!
11. Той:
- Истинският мъж трябва поне веднъж в седмицата да не спи в дома си!
Тя:
- Аха, за да може друг истински мъж да има къде да изкара нощта...
12. Закуска в леглото, обяд в леглото, вечеря в леглото - мислите си романтика... друг път! Дископатия.
13. Мъж чете SMS в телефона на жена си: "Чакам те днес на еди кой си адрес. Вино, шампанско, секс с мен. Твой Иван..."
Мъжът побеснял, скрил се с бинокъл в апартамента отсреща и започнал да наблюдава. Пристига спортен автомобил, от него излиза Иван, в костюм, с часовник за няколко хиляди долара, обувки от крокодилска кожа. От задната врата излиза жената. Качват се в апартамента, щорите са вдигнати. Отначало пият скъпо вино в кухнята, след това отиват в спалнята...
Иван се съблича, оказва се здрав красавец, бицепси, трицепси, плочки на корема, с шоколадов загар, отвсякъде перфектен.
Разсъблича се съпругата на наблюдаващия: коремът й виси, ръцете й висят, целулит навсякъде....
Мъжът сваля бинокъла от очите си, закрива лицето си с ръце и казва:
- Ужас, как ми е неудобно пред Иван!
14. Спира катаджия мутра и го пита:
- Имате ли оръжие?
- Да, картечница, два автомата и гранати. Нямам разрешително...
Катаджията е в шок.
- А наркотици?
- Да. 2 кг хероин за продаване, хашиш за пичовете и тревица за мен.
Катаджията, в шок от наглостта на мутрата, пита:
- А в багажника какво има?
- В багажника има труп на катаджия. Има и свободно място...
15. Седнали Цар Киро, Доган и Бойко на маса да пият и ядат. Цар Киро вдигнал една чаша уиски изпил я на екс, метнал я във въздуха и я гръмнал с пистолета на парчета:
- Ние, циганите имаме толкова много злато и пари, че можем да си позволим да пием всеки път от различна чаша.
Ахмед Доган, да не остане назад изпил уискито, хвърлил чашата, пръснал я с пистолета и казал:
- Ние в Турция имаме толкова долари и злато и чашите са толкова евтини, че ние можем да си позволим да пием всеки път с различна.
Бойко си озърнал наляво надясно. Налял си две чаши с уиски, изпил ги на екс, хвърлил ги във въздуха, извадил два пистолета гръмнал Цар Киро, гръмнал и Доган, хванал двете падащи чаши и казал:
- Ние в България имаме толкова много цигани и турци, че може да си позволим да пием всеки път с различни...
16. Срещат се двама приятели. Единият пита:
- Има ли нещо ново при теб?
- Да, ожених се...
- Ах ти! Красива ли е?
- Аха, всички казват, че прилича на Божията Майка.
- А снимка имаш ли?
- Да, виж.
- Маа-а-аайко Божия!
17. Катаджия дебне на паркинг пред една дискотека. Излиза голяма, пийнала компания и се качват по колите. Полицаят си избрал един, който едвам си влачел краката и го спрял.
- Проверка за алкохол, духнете моля!
Мъжът без да се съпротивлява духнал в дрегера.
- Резултат нулев??? Как е възможно това???
Мъжът:
- Днес аз съм дежурен по отвличане на вниманието...
18. Буди се сутринта Неделчо, протяга се:
- Хубаво е времето, хубаво е и настроението, така ми се работи! Ще дремна още малко, може да ми мине...
19. Катаджия спира мутра по грешка. Бавно се отваря ел. стъклото. Докато катаджията иска документи и простотии успява да си навре главата до шията в колата. Ел.стъклото се затваря леко и го защипва. Отваря се другата врата, мутрата слиза и брутално изнасилва полицая, след което го освобождава и отпрашва. С наранена гордост, куката се огащва и се отправя към спрелия малко по-назад сеирджия с трабант.
- Номера видя ли !!!
- Номера е супер, ама нямам ел.стъкла.
20. Един мъж навършил 30г. но още не бил женен. Баща му решеил да се погрижи за това - намерил му добра съпруга, дигнали сватба и двамата млади заживели заедно. Минала не минала една седмица и бащата заварил сина си в хамбара да маструбира. Взъмутен му се развикал:
- Нали за това те ожених да престанеш с тези неща!!!
- Ама, тате, горкото момиче още не е свикнало - много бързо му се изморява ръката...
21. Пиков час, претъпкан градски автобус, един мъж от правостоящите казва на жената до себе си, също правостояща:
- Госпожо хванете се за дръжката, за да не паднете!
- Че аз вече съм се хванала!
- Абе Вие добре сте се хванала, но аз ще слизам! ! !
22. Мъж и жена купуват 30 презрватива с различен вкус и се прибират се вкъщи. Мъжът трябва да си слага презервативите един по един а жената да познава вкуса им.
Влизат в спалнята , гасят лампата , събличат се , лягат на леглото , жената го лапа и вика :
- Ммммммм синьо сирене !
- Неее , чакай , още не съм си сложил презерватив !
23. Две приятелки разговарят:
- Абе ти като правиш секс, говориш ли с мъжа си - пита едната.
- Ами да - ако се обади по телефона..
24. Жена отива на лекар, влиза в кабинета, започва да се съблича, навежда се и казва на доктора:
- Докторе, вкарай го.
- Ама г-жо, аз съм очен лекар.
- Абе вкарай го бе.
Той кво да прави, пъхнал го, а жената му казала:
- Дай по-навътре.
Напънал още, а жената:
- При това положение ми сълзят очите.
25. Първия учебен ден.
Госпожата:
-Сега деца всеки ще разкаже какво добър е направил през лятото.
Марийка:
-Аз спасих едно коте от дървото.
Криси:
-Аз помогнах на една баба да премине през улицата.
Гошо:
-Аз Помогнах на баща ми да оправи колата.
И така целия клас се изредил и накрая Иванчо става:
-Еми госпожо аз спасих Марийка от изнасилване.
Госпожата:
-Браво бе, Иванчо! И как направи това?
Иванчо:
-Е ми убедих я да ми пусне.

https://www.youtube.com/watch?v=-MAt1J_94AY
https://www.youtube.com/watch?v=uU15CeJrMDI
https://www.youtube.com/watch?v=3AvrwYkmTFU
Разговор между приятелки:
Тя: Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той: Първо го вземи в ръце.
Тя: Уф, каква гадост.
Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
Тя: Така? А сега какво?
Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
Тя: Така ли?
Той: Виждаш ли, справяш се.
Тя: А сега какво?
Той: Сега смучи.
Тя: Шегуваш се!
Той: Не се шегувам. Започвай да смучеш.
Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?
Той: Да.
Тя: Сигурен ли си?
Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки): Нямм…
Той: И как е?
Тя: Соленичък….
Той: Но е приятен на вкус, нали?
Тя: Не е лош, а сега какво?
Той: Сега разтвори крачетата.
Тя: Така ли?
Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
Тя: А, ясно.
Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
Тя: М-ммм…
Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
Тя: Аха-а….
Той: О-о-о, това е…
Тя: А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
Тя: Ще пробвам….Мммм…вкусно, пробвай!
Той: Не, не искам, не ми предлагай.
Тя: (гледа обидено)
Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото....
Тя: О-о-о….
Той: За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни
Тя: Ммммм….
Той: Може да посмучеш, понякога помага.
Тя (смучейки): Мммм…
Той: А-а-ах, свърши.
Тя: Аха, усетих.
Той: Вкусно ли беше?
Тя: Честно казано, не беше зле.
Той: Искаш ли още?
Тя: Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
Той: Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.
https://www.youtube.com/watch?v=cTXG0cpy0go
https://www.youtube.com/watch?v=Ub04ZqMRaaw
Тези ,които искат да помечтаят къде да утидат, им предлагам тези забележителности!
https://goodlife.bg/article/536-50-te-nai-­krasivi-mesta-na-sveta?page=1
Надявам се да Ви е харесала.Пожелавам Ви здраве,радост,много усмивки и сбъднати мечти! :):):)

Почивай в мир„ мила Цвети!


ЧЕСТИТА КОЛЕДА