Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти ... Не зная дали съм добра дъщеря.Но помня как босичка тичах във парка -усмихнато гледаше моята игра.Мечтаеше с мен - макар да бях малка ти беше до мен и в смеха, и в плача.И помня, когато през сълзи премигвах как нежно поглеждаше в моите очи.В твоята прегръдка утеха намирах,заспивах щастлива - без страх, без сълзи.Ти дала си много - не искаше нищо, мечтаеше само да стана Човек.И знам, че понякога си плакала скришно за моите болки - и търсела лек.Научи ме всички до мен да обичам, научи ме силна да бъда - дори когато душата на болка обричам да не показвам на никого моите сълзи.Не зная дали добра дъщеря съм,не зная дали се превърнах в Човек,но знам, че съм още дете в душата и искам в парка да тичам с теб. Не помня кога за последно ти казах: "Обичам те".Не помня кога за последно погалих с ръка косите ти... Обичам те, мамо, дори и когато мълча...

Разгледай всички албуми