Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:16-08-2013
  • Посещения:26
  • Активност:831
  • Град: София
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега:
{спокойно} [без значение]
  • Nick: Mari
  • Истинско име: Mariq

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Профилът е гледан от:

Цели в живота

За себе си

Адрес на моя сайт

Нормален човек.Свободата на духа преди всички

Девиз
  • По-добре сам,отколкото в лоша компания

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Автомобил
Mercedes
Телефони
Samsung

Последни Записи в Блога

“надежда,вяра,любов,мъдрост”-–-мира-дойчинова-irini
Надежда
Добър ден. Имам едно оплакване –
(направо си е жива рекламация) –
след цяла вечност напразно очакване,
връщам Надеждата – за реанимация.
Не подлежи на замяна? А в склада?
Дали няма нещо бракувано?
Иззето е всичко? Е, браво!
Безнадеждните едва съществуваме…
С кого разговарям, прощавайте?
Ооо, май съм объркала номера…
Не търсех Бог, извинявайте,
а само Човещината у хората…
Сега ще затварям, че имам работа.
И да доставите скоро Надежда.
Моята едва диша, но… Карай.
Ще се понасяме още, изглежда…
Вяра
Пак съм аз. Добър ден.
Да, за Надеждата съм наясно.
А малко Вяра? „Под щанда”? За мен?
И Вярата свърши? Прекрасно…
Кога ще получавате стока?
Сега сте в ревизия? Извинете.
Изведнъж загорча ми живота
и рекох да звънна… Простете.
Не, в Господ не умея да вярвам.
Ама пак ли сте Вие?!? Чудесно…
Добре съм. Не се оплаквам.
Но с вяра се диша по-лесно…
Е, как така какво ще я правя?
Светът е объркан до лудост!
И нищо вече не ми остава,
освен да повярвам във чудо…
Това е всичко. Затварям.
И на мен ми беше приятно.
Скоро да докарате Вяра,
че си искам живота обратно.
Любов
Да, аз съм. Звънях ви наскоро –
за Надежда и Вяра да питам…
Не, с Господ не ми се говори.
Летя. Или поне се опитвам…
А криле случайно да имате?
Само за ангели? Логично.
Даже със връзки се взимат?
Ех, и там като тука. Типично…
Извинете, нещо не ви чувам.
Любов сте докарали? Боже!
Любовта дали се купува?!?
Няма как! Няма начин! Не може!!!
Със Надеждата даже да кретаме,
а пък Вярата хич да я няма,
от Любов е направен човека,
и със обич закърмен е само!
Сега не желая промоции.
Имам си едно съществуване,
и с Любов ще си уча уроците,
колкото мога. Дочуване.
Мъдрост…..?
Поуката до болка ми е ясна:
Животът ще залязва, ще изгрява…
Но в този свят, тъй хванал ме натясно,
аз имам опции да оцелявам –
Надеждата покълва в малко зрънце,
със Вяра и сълзи ще я поливам,
Любов ще я прегърне – сякаш слънце!…
И пак вървя…към себе си…щастлива…
Но тука някой вече се досеща –
звънях четвърти път на Господ,
че трябваше да го помоля нещо –
парченце Мъдрост …Толкова е просто –
Животът ще изгрява и залязва
до края на безкрайните Вселени…
Поисках Мъдрост, а какво излезе?!?
Получих пратка с етикет: Търпение…
…………..
Поуката до болка ми е ясна –
Животът не е спешен случай!
Да, честичко улавя ме натясно,
но само, за да ме научи…
не-слагам-захар-в-думите
Не слагам захар в думите
Мартин Спасов

Не слагам захар в думите. Горчат.
Не хленча за откритите си рани.
И щом се озова на кръстопът,
най-трудния маршрут ще хвана.
Играя себе си. Най-трудната игра.
Без грим и без наизустен сценарий.
От своята така добра съдба
получих най-жестоките шамари.
Понякога изнемощявам в своя път.
Понякога се уморявам в тиха вечер.
Не слагам захар в думите. Горчат.
Как лесно би било с едно пакетче.
Но как да те излъжа, да сладни?
Лъжата ще ми тръгне по петите.
Знай, истината често ни горчи,
но всъщност е единствен подсладител.

източник:интернет
не-е-късно
Не е късно
Мира Дойчинова – irini

Не е късно за малко надежда,
щом прозорец в душата ми свети.
Две ръце се протягат за нежност,
и за теб са, да знаеш, и двете…
Не е късно за обич и прошка.
Щом светът е безкрайно човешки,
ще изтрие през дните и нощите
всеки спомен за минали грешки.
Не е късно да вярваш в доброто.
През житейските бури преминал,
всеки път се изправяш, защото
пламък-вяра в сърцето ти има.
Не е късно. Мигът е прегръдка.
Любовта е най-чистата жажда.
Всеки свят се разделя на стъпки,
и така времената се раждат…
Не е късно… Къде се разбърза?
Има толкова много за всички.
А сърцето ми – с твоето свързано,
иска само да каже : Обичам те.
благодаря
Благодаря
Мира Дойчинова – irini

Благодаря ти, любов. Че в душата ми тихичко мина.
Че на пръсти промъкна се, а остави всевечни следи.
Благодаря за това, че превръщаш във пролети зимите,
и след теб е по-светло, по-цветно, по-мое, нали…

За това, че разбрах всеки смисъл на твойто очакване.
За това, че мълчах, че се смеех, и болях, и летях.
Благодаря ти, любов. Всяко толкова тихо проплакване
е надежда за свят, в който няма самотност и страх…

За това, че крилете ми винаги поникват по двойки.
За мигът, в който аз преобръщах небета в сърцето си.
И за всичката смелост през дните ми. Колкото толкова.
Благодаря ти, любов. Че те имах. За вечност. До себе си.

За това, че и ти с необятен замах ме създаваше също.
Че укрепваш духа като щит, с всеки устрем на волята.
И че винаги имам гнездо, във което се връщам.
А пък ти съществувай. Сега. И завинаги. Моля те.
обичай-ме
Обичай ме
Паула Петрова

Дори когато себе си отричам
и давя се в дълбокото на нищото…
Дори…когато дните бавно сричам,
прегърнала до болка безразличието…

Обичай ме…
Дори да бягам в луда надпревара
със времето, в обет за теб наречено,
дори когато стигнала превала,
се върна… безпомощно обречена.

Обичай ме…
Дори когато истински се мразя
за лудостта, която в вените ми тича…
Дори когато не летя, а лазя
с последните си сили, в опит за обичане…

Обичай ме!
Дори във онзи миг, когато
отрекли са се всички от моето безбожие,
че лесна за обичане съм аз, докато
не надникнат в тъмната страна на мойто ложе!

източник:интернет

Последни Записи на Стената

ПЕПЕЛЯШКА



В съня ми затанцува Пепеляшка,

дошла от приказка на Шарл Перо,

усмихваше ми се от бляскава каляска,

с една пантовка,

с панделка червена

Защо ли в съня помислих,

че тя приличаше на мене.

Танцуваше и танца

беше лунен,

и принца приказен я гледаше

с таен зов,

под звуците на мандолина

зараждаше се тяхната любов.

А после,

сляха се стрелките,

целунаха се в полунощ,

с нея се затичех

след мечтите,

пияна и щастлива от любов.

Благодаря ти

мила Пепеляшка,

аз утре пак ще чакам

твоята каляска

АЗ



Аз не вярвам в бури стихийни,

в урагани,тайфуни

метежни,

аз не вярвам в слънчева

пролет,

в лято с нежност

и цвят хризантемен.

Аз не вярвам!

Аз не вярвам в душа

преродена,

в задгробен живот

след земята,

аз съм просто невярващо смела,

здраво стъпила върху

земята.

Аз съм всичко

и вятър и огън,

аз съм слънчева

нежна усмивка,

аз съм всичко

когато поискам

и съм нищо щом спрях

да обичам.

Аз съм само безкрайно

човечна

Автор­ско - Мари
Червени лалета

Телефона звъни

в полунощ,

в съня си го чувам

далечен.

Настойчиво звъни

твоя глас,

аз те чувам,

през сън се усмихвам.....

Не възкръсва

в мен красота,

не възкръсва и образ любим,

просто късно

събудена в сън

тихо казвам;

"защо ли е нужно,

ти събуждаш заспала жена,

а не спомен отдавна

отминал"

И те слушам

и в сън се унасям,

не разбирам защо позвъня,

не попитах чия е вината.

Кой звъни толкоз

късно в ноща?!

Не успя

да ми върнеш зората,

да ме стоплиш дори

не успя....

Телефона затварям

сякаш блъсвам вратата,

не разбирам защо позвъня.

Той звъни

аз заспивам през звън

и сънувам червени лалета...



ЖЪЛТИ РОЗИ



Нямам въпроси,нямам желания,

нямам мечти,но помня ухания

на макове алени,на жълтите рози,

на тихата нежност подарена от този,

който така и не стигна до мене.

Чувам въпроси,усещам желания,

а все си спомням за нежни ухания

на жълтите рози и макове алени...

Защо не побърза да спреш пред

вратата ми,

щях цяла да бъда твое желание,

ръцете ми щяха да са алени макове.

Но....

Нямам въпроси,без твойте цветя

ще вървя боса,

до кръв ще издраскам

краката си,

да пламнат червените макове.

Тогава ще стигнеш до мене

с жълтите рози,

но станали вече червени

Авторско - Мари
ПРОШКА



Едно море,

примамливо и бурно,

напомняше ми спомен стар,

едно небе със залез

кървав,

разстилаше по моят път

искрици жар

от спомени далечни,мили.

Бучеше и се сърдеше морето,

не му харесваше,

че закъснях,

но как да му разкажа,

че в сърцето

в най-тъжните си нощи

с него бях,

че много мислих и тъгувах

и как да върна онзи миг,

че носих в мен сама

вината си,

а после я изливах в стих.

Прости ми,

не бъди сърдито

и за минутка ми се

усмихни

и вместо него целуни ме,

на твоя бряг ме посрещни.

Прощава се,ако обичаш

нима ме мразиш вече ти?!

Нали и той ме е обичал,

за миг море ми го върни.

Той идва,

ето приближава,

вълните ти притихнаха

смирени.

Усмихва се

и в светлата усмивка,

сълзите в очите ми стопява.

И две ръце

протягат се към мене,

в две мъжки длани

дъх стаявам.

След моето голямо

закъснение,

едно море

и мъж ме поздравяват

Авторско - Мари