NIKITA N | Бис.БГ

Визитка

Регистрация:18-12-2010
Посещения:440
Активност:816
Град: София
СтранаБългария

Сега: Щастието е скрито в малките неща
{вдъхновено} [вкъщи]

Nick: NIKITA N

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец

За връзка

Приятели

Цели в живота

Цел в живота

Идоли

Идол

За себе си

Адрес на моя сайт

http://www.bis.bg/Nikita_

Моят гардероб сега

Албуми

Разгледай всички албуми

Харесват ми

Направление: 1

Желания

Аз искам: Искам Един Ден Като Се Обърна и Да Кажа : " Да, беше трудно, но го направих самa! Да сме по-добри не само в празничните дни

Последни Записи в Блога

Виж целия блог (общо 22 записа)

събота, 19 януари 2019

Няма заглавие: 1547915146

"Всяко място, което обичаш,
е целият ти свят."

Оскар Уайлд

Коментирай Запиши ме!

събота, 26 октомври 2013

Одата на есента

Одата на есента
Лятното слънце се срина зад рида –
скри се зад девет – в десети земи.
Аз си отидох – и ти си отиде.
Зъзнем далечни – и все по-сами.

Вятър ми вее из вехтия шлифер –
дъха на преспи и студ от Сибир.
И като перки на стар калорифер
гарвани дращят небето безспир.

Мракове стелят ми звездния хребет.
Някой светулките мои затри.
Кой път да хвана, речи ми, към тебе?
Мъртви шосета – и мъртви гори.

Много не вярвай на моите вопли,
спастрих ти спомен за зимния ден –
нека ти грее – и нека те топли,
ако понякога мислиш за мен.

Пращам ти припече, звън на пчеличка,
жълъдче, шалче от вятър в листа –
аз съм момчето, което с тревичка
свири ти одата на есента.

автор Валери Станков

Коментирай Запиши ме!

събота, 26 октомври 2013

Кръговратът

Кръговратът
В кръг се въртят годините, в кръг се затваря
кожата на дървото след първото жълто листо.
А листопадът е всъщност една безконечна спирала –
искаш да тръгнеш по нея, без да попиташ защо.

Искаш до някаква радост тръпчива, без дъх да осъмнеш
и да повярваш, че точно това е най- верният вкус
на годините, спрели в средата на хълма
като куплети – насън да те бутнат – знаеш ги наизуст.

Най – нежното стихотворение някой за теб е написал,
а не ти е останало време дори да го прочетеш.
И се блъска в главата ти една непредвидена мисъл,
и те бодва с петичка в сърцето едно неродено дете.

Тъй седиш и се чудиш – нима си венец на творението,
щом най – простите истини до днес не си проумял:
всяка победа е над себе си поражение,
всяка щастлива любов е с нещастен финал.

В кръг се въртят годините, в кръг се затваря животът.
Времето ще отсее плявата, а след това
ще избухне в зелено и бяло, и в златно дървото –
ореол от листа, цветове и пчели върху твойта глава.

автор Маргарита Петкова
художник Леонид Афремов

Коментирай Запиши ме!

събота, 20 юли 2013

Аз искам

Искам Един Ден Като Се Обърна и Да Кажа : " Да, беше трудно, но го направих самa!

Настроение: Добро