Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:09-05-2013
  • Посещения:2931
  • Активност:2393
  • Възраст: 47
  • Град: София
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега: Абе хем го страх от мечки, хем се юрнало по горите...
{досадно} [без значение]
  • Nick: Мързелка

Настроение

Не е определено.

Плейлист

Отвори в нов прозорец
Не са качени MP3 файлове, Качи

За връзка

Приятели

Цели в живота

Идоли

За себе си

Адрес на моя сайт

"Колкото и силна да е една жена, тя търси мъж, който е по-силен от нея. И не за това, той да ограничава свободата и, а за да и даде правото да бъде слаба." - Ремарк

Девиз
  • Границите са там, където ти ги сложиш.

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Желания

Последни Записи в Блога

00:00 е, нямам цигари, нощта е тиха, не мога да заспя, теб те няма също;
00:02 е, намерих цигари, може и без теб...
Буковски
"Тя ме харесваше. Никога не поиска повече от това, което можех да й дам. Вечер беше моя. Не много рядко, не твърде често. Най-вече във вторник. Имах я, а после се отпускаше на гърдите ми и се заслушваше в ударите на сърцето ми. А когато заспивах, тя си тръгваше. Незабележимо. На пръсти. И временно. До следващия вторник. Не оставяше и косъм на възглавницата. Нищо, което да напомня, че е била тук. Беше влюбена. Показа ми го много пъти. Но не поиска връзка. Знаеше, че не съм готов да й отдам душата си. Аз не бях влюбен. Просто исках да я имам. Без чувства. Без обещания. Без лъжливото "завинаги". Исках я за малко. И за по-интересно. Целуваше ме. Целуваше ме много. Другите не правеха така. Отиваха си веднага щом се облекат. Искаха да се видим пак. Оставяха ми нещо за спомен. Тя си тръгваше без да каже нито дума. Без да иска нищо. Без да дава нищо. Без да се обажда пак. Започнах да се влюбвам. В парфюма й. В погледа. В усмивката. В смс-ите без отговор. И когато бях сигурен, че съм влюбен, нея вече я нямаше. Тръгна си внезапно. Никак временно. Завинаги. С нов номер. А аз все още я чакам. И вече не само във вторник ..."
Чарлз Буковски
"Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в „нещо друго“, по-здраво и по-прекрасно.
Че това „друго“ било Любовта с главна буква, чувството не e толкова възбуждащо, но затова пък по-зряло.
Нека сме наясно: на това „друго“ аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на „зрелите“, на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт."

Ф.Бегбеде

Последни Записи на Стената