https://www.youtube.com/watch?v=nlTR052uku0

Морето има сини брегове,
солена кръв, медузи и делфини,
и може да ме милва с часове,
защото ме обича без причина.

Познава и потопа, и смъртта,
поглъщало е пясъци и жлъчка,
но чайки от ръцете му летят,
а слънцето го следва неотлъчно.

Най-хубавите приказки реди –
от приливи и отливи на хора
и може всеки смях да приюти,
когато следсезонно го затворят.

Тогава става гъсто – като мед
и мога по брадата му да тръгна,
и само някой гларус късоглед,
очите си след мене ще окръгли.

Когато стигна края на света,
с делфините ще мога да говоря,
а миг преди със тях да полетя,
ще знам, че съм обичала и хората.

Цвета Иванова

И за какво да бързам
все натам?
То, времето, ми стига
до излишък -
премерено до вдишване,
до грам,
до епилога,
в който да се впиша.
И крачките броени.
Някой друг
написал ми солфежа
на съдбата.
А аз, наивна,
музикант неук,
си мисля -
музицирам правилата.
Парче съм глина
в пръстите Му.
Твар -
изваял ме,
а после ми отсъдил:
сама да съм си съвест,
меч,
олтар,
алармата,
която да ме буди.
Със толкова
товари ме дарил
и как със тях
да мога да отскоча?


Прости ми слабостта.
Но аз реших -
не бързам.
И живея в многоточие...

teis

Конят си събува копитата...
Естествено, ще се учудите,
но той е животно възпитано.
И за да не събуди пеперудите,
бавно върви по поляната
с меки, любовни пантофи.

Гривата му е изваяна
от пеперудени строфи.

Н.Милчев