Няма значение какво казват или правят другите – те си имат своя съдба, която трябва да следват. Когато някой ви отправя критика или ви мрази, можете да му отвърнете с това, което носите вътре в себе си. Ако това са хармония и мир, защото така сте избрали да мислите ще му отвърнете с тях и бъдете сигурни, че ще промените нещо.

Църквата почита паметта на Св. Емилия На 30 май Православната църква почита паметта на Света Емилия - тя е майка на св. Василий Велики. Емилия е наследница на богат благороднически род, сама тя има пет дъщери и петима синове. Двама от братята на Василий - епископите Григорий Нисийски и Петър Севастийски били причислени към православните светци. Най-голямо влияние върху децата в семейството оказала тяхната баба - св. Макрина Старша. След като децата й напуснали дома, св. Емилия и св. Макрина Старша основали женски манастир. Емилия разделила семейното имущество между децата си и освободила робите. Много освободени робини се присъединили към тях и така се образувал женски манастир, където всички живеели под един покрив и всичко правели заедно. По този начин Емилия доживяла дълбока старост. Когато починала, по нейно желание била погребана в малък семеен параклис при съпруга си и един от синовете си. Именници: Емил, Емилия, Емилиян, Емилиянa

А, Б, В… редили двамата свети братя буквите на славянската азбука и ги дали в ръцете ни, за да можем да четем и пишем на родния си език. С първата си глътка въздух вдъхваме аромата на българския език, първата думичка изричаме на него и започваме да преоткриваме невероятното богатство от багри и нюанси в родното ни слово. С буквите, сътворени от Кирил и Методий, пишем такива думи като „обич”, „мама”, “радост”, щастие, „цветя”, „родина”, „любов”. Но сякаш в забързания ни и суров делник забравихме думите, които носят обич, радост, щастие, удовлетвореност, милост и благодарност. Ожесточихме се, заваляха думи, които засядат като воденичен камък и нанасят такива рани, които и най-страшното оръжие не може да нанесе. Забравихме как се изписват добрите думи.

Днес е велик празник – на буквите, дадени на „вси славяни книги да четат”. Нека в този ден отдадем нужната почит към делото на светите братя, да погледнем назад, в миналото, за да поемем сила и да тръгнем “към светли бъднини”. Да забравим думите на омразата и завистта, на кражбата и обидата, на злословието и лошотията, думите, които могат да нанесат болка. Нека с българските букви изпишем такива думи като България, празник, обич, радост, родина.

"Времето е твърде бавно за тези, които чакат...минава твърде бързо за тези, които се страхуват...Времето е твърде дълго за тези, които страдат... и твърде късо за тези, които празнуват...Но за тези които обичат времето е вечност."