Е, щом ме питаш как съм, ще ти кажа,
за ужас на мнозина съм добре,
решили от мечти да ме откажат,
ще ги откажа от отровни бесове.
Те духом се опитват да ме смажат,
духът ми е свободен да лети,
отива до мечтите ми, разказва,
след туй при мен се връща, пак лети.
Високите поглеждам от високо,
напук на тях и средния ми ръст,
опитват се дори да ме прескочат,
не могат, лазят, почват да пълзят.
Попаднали в брътвежите злочести,
омесени във собствен сос и жлъч,
обсебени от завист нечовешка,
раздирани от мисълта за мъст.
Е щом ме питаш как съм, вече знаеш,
че всеки ден воювам с бесове,
победите отдавна не ме радват,
Разбра ли… аз съм дразнещо добре!

Петко Илиев

Веселее студът

Веселее студът.
Едри преспи блещукат.
Няма брод, няма път.
Аз съм първата тука.
Кадифе и брокат,
ей така по земята.
Някой много богат
е пилял, без да смята,
скреж от чисто сребро,
и с разкошни завивки
като в меко гнездо
всички нежни извивки
на града е завил.
Освежил е небето.
И света подредил,
и му казал да свети.
Сън безукорно тих,
утро кротко смълчано.
Този път не сгреших,
че съм станала рано.

Мария Донева

Канела, мед, тъга и лавандула,
и две въздишки, колкото за цвят.
Луната мигом, чула-недочула,
надникна в чашата ми с шоколад...
Забърках и на нея – цяр за обич,
жена е също, знае да боли.
Добавих скришом в чашата й облак,
и цялото небе се промени...
Откъснах стръкче мента за надежда,
че моята е вече за поправка.
Внезапно, в закъснялата си нежност,
реших да ти изпратя незабравки...
Поне да ме привиждаш все такава –
най-хубавите спомени обула.
Вълшебство за любов не се забравя:
Канела, мед, тъга и лавандула.

Мира Дойчинова - irini