Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:10-01-2012
  • Посещения:1965
  • Активност:365
  • Възраст: 51
  • Град: София
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
Сега: Ако душата ми можеше да се материализира,представете си хилти,с което разбивам илюзии.
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: Сладка отрова

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Дните на вино и рози не траят дълго
Ърнест Доусън

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума.

Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница.

При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи.

Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно!

Не разбирам приятелките си, стремящи се да докарат любовника си до състоянието на съпруг. Жената на моя избраник може да спи спокойно - нас ни свързва толкова малко: само любов. Любов в чистия й вид, непретворена в материални подробности, непревърната в скучен ритуал на съвместно поглъщане на храна или гледане на телевизия. И нека съпругата сипва прехвалената си манджа, овкусена с яда и умората й, ябълката от моите ръце винаги ще е по-вкусна. Защото всичко, от което имам нужда е само любов.

Да, в един прекрасен ден тази любов ще отмине. Обърни внимание - в прекрасен ден… Всичко живо рано или късно си отива. И не е нужно да се правиш, че чувството ти е вечно, от това то няма да оживее. На мен не ми е необходимо да се преструвам и да лъжа с години, че изпитвам нещо, което няма да се върне. Аз съм само една любовница.

В деня, когато си отиде любовта, аз ще се сдобия със свобода, с която да вървя към новата любов. И този ден ще бъде печален, но прекрасен. И нека всички психолози да учат наивните жени, как да удържат чувството за дълги години. Със същия успех биха могли да ни обучават, как да удържим в шепи слънчевата светлина или да консервираме аромата на летния дъжд.

Не гоня времето, защото живея за мига. Затова пък този миг е мой изцяло. Тайната на обожаваните от мъжете любовници е проста - никакви планове за бъдещето.

Веднъж една приятелка ми каза: “Съпругите ги уважават, а любовниците - не”. Смешно е! “Уважаваната” жена е домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща. “Неуважаваната” любовница е тази, за която търсят цветя в зимния град, заради която рискуват кариерата си, чиято гримаса на неудоволствие се равнява на заповед. Пък и човечеството като цяло явно предпочита любовниците.

Спомни си няколко знаменити, прославени от историята и литературата жени. И? Това основно са куртизанки, хетери, фаворитки. А съпругите сред тях колко са? Броят се на пръсти. И то само ако са били кралици. Пък и те попадат в аналите съвсем не заради това, че са били добри съпруги.

Естествено, можеш да кажеш, че любовниците във всички времена са били користни, взискателни и разточителни, че мъжете се разорявали, за да задоволят капризите им, дарявали са им имения, автомобили, драгоценности. Но нали е било доброволно!

Да, аз съм любовница. И нямам намерение да се превръщам в съпруга. Нека някой се опита да съвмести тези противоположни понятия, аз не вярвам в подобна възможност. Това е красива приказка за читателки на розови романи. Любовницата - капризна, чувствена, интересуваща се само от състоянието на собствената си душа, и съпругата - търпелива, прогнозираща, грижовна, пазеща семейното огнище, - това са две несъвместими неща.)
(от нета)



Не тратьте жизнь на тех, кто вас не ценит,
На тех, кто вас не любит и не ждёт,
На тех, кто без сомнений вам изменит,
Кто вдруг пойдёт на "новый поворот".

Не тратьте слёз на тех, кто их не видит,
На тех, кому вы просто не нужны,
На тех, кто, извинившись, вновь обидит,
Кто видит жизнь с обратной стороны.

Не тратьте сил на тех, кто вам не нужен,
На пыль в глаза и благородный понт,
На тех, кто дикой ревностью простужен,
На тех, кто без ума в себя влюблён.

Не тратьте слов на тех, кто их не слышит,
На мелочь, не достойную обид,
На тех, кто рядом с вами ровно дышит,
Чьё сердце вашей болью не болит.

Не тратьте жизнь, она не бесконечна,
Цените каждый вдох, момент и час,
Ведь в этом мире, пусть не безупречном,
Есть тот, кто молит небо лишь о вас.
Чувстваш ли колко са мои очите ти?
Същите тези очи, със които
сутрин се будиш.
Толкова мои са – истинско чудо е!
Твоите тъмни очи, във които
чезне филийката с масло и сирене,
тези, които гримираш с молива
пред огледалото, гладко от взиране.
Колко са мои очите ти, знаеш ли!
Нищо, че час подир час ги раздаваш
на минувачите и на колегите,
на портиера, с когото се гледате,
и на онази женица от ксерокса,
дето е толкова мила със всеки.
Бедните, те не познават очите ти!
Тези, с които ми казваш "Обичам те"
с цялото жълто добро електричество,
грейнало в топли парижки фенери,
дето потъват в очите на Сена
и я разплискват внезапно по мене.
Виждаш ли колко са мои очите ти?
Толкова, колкото целия смисъл.
Те са едничкото нещо, което
някога някой е имал.
Смиф

Последни Записи на Стената

c39df8b129c768e7c70edfd3279792aac3a2492784e9645cee6de535289a42494c5333a0c3a24927
40bc7f7915545490703f0f4cb179d5504f641819
688f35d417da26e751667c5c3104bcb24d551719cb8614dda6503c8ff50b871be2d751ef4d551719d5db3317b61133947f36109becf7f2924d551719
073d2a74bec32dc2917ac11ce29d99da5f2a011929cec21d33fa876abe0b8ec433aac3ca5f2a011925edc45b8479364973fc472e861967175f2a0119