"Страхувай се от жена, която е била наранявана…
Сега вече сърцето й винаги бие равномерно, погледът не издава никаква емоция. Тя се откроява от тълпата, не се нуждае от никой и е най-добре Сама.
Никога няма да принадлежи на никого.
Страхувай се от такава жена, тя води до лудост със своя дух и увереност, побърква със своя характер и загадъчност.
Не можеш да и вярваш…тя си играе с мъжете, наричайки ги само по име, забравяйки думите на нежност и винаги си тръгва Сама.
Такава жена няма да те допусне до Себе си, никога няма да ти покаже Слабостите си, а на въпроса "за какво си мислиш ?", ще ти отвърне с краткото "за нищо".
Тя никого не разграничава от тълпата.
Страхувай се от такава жена… Дори даже да прости обидата, тя никога няма да забрави…"

Истината е проста – всичко се случва навреме. Даже чудесата. Затова си тръгнете навреме. И не задържайте никого. Защото така пренаписвате сценария и на своя и на нечий чужд живот.

-”Вече не съм толерантна. И не защото станах надменна или арогантна, а защото достигнах определен етап в живота си, където не искам да си губя времето с хора, които ме нараняват и не ми харесват.
Вече не толерирам цинизъм, критика и изисквания от всякакъв вид. Нямам желание да се харесвам на хора, които не ме харесват.
Не отделям и минутка за хора, които се опитват да ме манипулират или лъжат.
Реших да не живея повече в лъжа, лицемерие, интриги и неискрени похвали.
Аз вярвам, че светът е съставен от противоположности, от хора с различни характери и затова не общувам с тези, които имат “тежък” и “твърд” характер – с тези, които не искат да приемат другите, такива, каквито са.
Аз презирам предателството и фалшивото приятелство.
Не се разбирам и с тези, които се опитват при всяка възможност да те смачкат емоционално. Не се разбирам и с тези, които не обичат животните.
И да! Вече не съм толерантна с тези, които не заслужават моето доверие.”
Мерил Стрийп
накратко " ... не правя компромиси с душата си."

След прошката е тихо като в храм.
Свещено е това самопричастие.
И няма кръст така да е голям,
че да не се побира във душата ми.

И няма кръст така да ми тежи,
че да прегърби Бога, дишащ в мене.
Човешкото по- малко ме боли,
когато вярвам, че сама съм си спасение.

Мария Лалева