Визитка

- Регистрация:12-03-2010
- Посещения:453
- Активност:370
- Възраст: 67
- Град: София
- Страна: Афганистан
Сега: Пенсионер да си на друга възраст!
{безгрижно} [без значение]
{безгрижно} [без значение]
- Nick: vilito5507
- Истинско име: Величка Георгиева
Настроение
Не е определено.
Плейлист
За връзка
Приятели
Цели в живота
Идоли
Идол
За себе си
Албуми
Харесват ми
Желания
- Аз искам
- вили да ме обича
- Не искам
- да губя скъпи хора,да ме лъжат,да се възползват от добрина и чувства,да ми дават без да вземам,да бъда между чука и наковалнята,да има болка,да има жестокост,да бъдем чужди,да си отива изгрева,да сме подвластни на времето,да има гладни,да има зависими…
- Изпълнено
- МИР-ЛЮБОВ и ХОРАТА да се ОБИЧАТ- ТОГАВА ЩЕ ПОСТИГНЕМ МНОГО.
Научих - че не можеш да накараш някой да те обича. Можеш само да бъдеш някой, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другия. Научих - че отнема години да изградиш доверие, и само секунди да го разрушиш. Научих - че не е важно какво имаш в живота&
Последни Записи в Блога
събота, 15 октомври 2022
понеделник, 28 март 2022
петък, 17 декември 2021
Не ме оставяй сама
в дългата зима на делника,
залутана в това чуждо "у дома",
в седмицата ми от понеделници.
Не ме оставяй да стана птица,
превърнала крилете си в ръце ненужни.
Бог и небе откривам в зениците ти.
Студено ми е в моя свят и ми е чуждо.
Не ме оставяй да не те копнея дори за миг,
душата ми ще изкрещи като ранен войник.
Страхувам се. Без тази любов утре няма да съмне.
Невъзможни сме. Времето ли да върнем?
Ти и аз отдавна сме станали "ние".
Една стихия. Затова те заричам!
Не ме оставяй да не те обичам!
Автор:Род
в дългата зима на делника,
залутана в това чуждо "у дома",
в седмицата ми от понеделници.
Не ме оставяй да стана птица,
превърнала крилете си в ръце ненужни.
Бог и небе откривам в зениците ти.
Студено ми е в моя свят и ми е чуждо.
Не ме оставяй да не те копнея дори за миг,
душата ми ще изкрещи като ранен войник.
Страхувам се. Без тази любов утре няма да съмне.
Невъзможни сме. Времето ли да върнем?
Ти и аз отдавна сме станали "ние".
Една стихия. Затова те заричам!
Не ме оставяй да не те обичам!
Автор:Род
петък, 17 декември 2021
Да погледнем в очите на ближния,
В душата му да влезем като в храм.
Да потърсим съвет от излишния –
малко трябва, да бъдеш не сам.
Да надникнем в света на децата.
Той добър е, непорочен и чист:
стъпка само дели двата свята,
но да видим, ни трябват очи.
Да измием лицето на грешница
от калта, от човешката злоба.
Колко дУши напълно безгрешни са?
Само тези, във женска утроба.
Да изстрадаме чуждата болка:
съпричастни да бъдем, е цяр
и за нас, и най-вече за болния –
Да дадем обичта си във дар.
Да сме хора е толкова лесно –
Трябва само ей тук да боли
Като рана от хорската болест.
Колко просто е всъщност, нали?
Румен Ченков
В душата му да влезем като в храм.
Да потърсим съвет от излишния –
малко трябва, да бъдеш не сам.
Да надникнем в света на децата.
Той добър е, непорочен и чист:
стъпка само дели двата свята,
но да видим, ни трябват очи.
Да измием лицето на грешница
от калта, от човешката злоба.
Колко дУши напълно безгрешни са?
Само тези, във женска утроба.
Да изстрадаме чуждата болка:
съпричастни да бъдем, е цяр
и за нас, и най-вече за болния –
Да дадем обичта си във дар.
Да сме хора е толкова лесно –
Трябва само ей тук да боли
Като рана от хорската болест.
Колко просто е всъщност, нали?
Румен Ченков
петък, 17 декември 2021
Когато всичко мине, ще сме други.
Ще дишаме... По-чисти и добри...
Ще знаем колко много сме изгубили
в идеята за даденост преди...
И няма да е същото небето,
щом вече сме с прогледнали очи.
Промяната се случва там, където
след болката настъпват светли дни...
Където всяко цвете е безценно,
където птиците са дар от Бог,
а нашето усещане за тленност
превръща се в най-вечния урок...
И знаем, че не ни е нужно много –
едно докосване за нас ще бъде чудо.
Оттук нататък следва само обич...
Когато всичко мине...
...се пробуждаме.
Мира Дойчинова - irini
Ще дишаме... По-чисти и добри...
Ще знаем колко много сме изгубили
в идеята за даденост преди...
И няма да е същото небето,
щом вече сме с прогледнали очи.
Промяната се случва там, където
след болката настъпват светли дни...
Където всяко цвете е безценно,
където птиците са дар от Бог,
а нашето усещане за тленност
превръща се в най-вечния урок...
И знаем, че не ни е нужно много –
едно докосване за нас ще бъде чудо.
Оттук нататък следва само обич...
Когато всичко мине...
...се пробуждаме.
Мира Дойчинова - irini