Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
  • Регистрация:15-12-2013
  • Посещения:1153
  • Активност:2683
  • Възраст: 49
  • Град: Пловдив
  • СтранаБългария
  • Пол: женски
  • Ориентация: хетеро
Сега: Пеперуди, пеперуди, с цветовете на дъгата, гоните се до полуда с пролетния влюбен вятър...
{безгрижно} [без значение]
  • Nick: M_S

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

За себе си

Адрес на моя сайт

Живеем в един измислен и нереален свят. Бедните се правят на богати.Силните за деня се имат за Богопомазани.Грозните са със самочувствие на принцеси. Красивите се мислят за богини. Мъжете станаха повече жени от самите жени. Враговете се преструват на приятели. Глупавите се имат за гении. Неудачниците плюят успелите и се мислят за повече от тях. Истинските хора са дефицит. Пазете ги близо до себе си, ако ги иматe.

Девиз
  • Прави каквото трябва, пък да става каквото ще

Моят гардероб сега

Албуми

Харесват ми

Последни Записи в Блога

Днес ти ме попита
дали те обичам,
дали ще те искам,
дали ти се вричам.

Запитай звездите
и те ще потрепнат.
Запитай листата
и те ще прошепнат,

че аз те мечтая,
във нощ те сънувам,
в реалност желая,
и в сън теб бълнувам.


 

Май не ти е ушита по мярка съдбата, приятелю.
Ти каквато я мислеше, тя три пъти по-люта излезе.
А дали не е знаел дълбоко в душата Ваятелят,
че по мярка се шие за другите, не и за тези,

дето с пет планини на гърба си пак ходят изправени
и светът им да пламне, грижливо и кротко отглеждат
втори свят. Пеят песни в калта – на жаравата
и в пожара оставят една молекула от нежност.

Май не ти е ушита по мярка съдбата, приятелю –
чернова е била и погрешка сега е реалност.
А стаената жлъч във очите на твойте ласкатели
ти оставя следи във душата – и всичките кални.

Остави – не мери с тези тъжни аршини, приятелю.
Кой каквото ти каже, на него ще пари отпосле.
Май не ти е ушита съдбата по мярка, приятелю,
Но със свят на гърба не е лесно дори и на господ.

Ти уший си я сам – два-три метра съдба като слънце –
нашари си я с пет планини и с жарави от спомени.
Щом те види Ваятелят, да събори еднаквите грънци
и от същата глина да извае човека по твое подобие.


 


Дали ще те има
в друга вселена?
Същата обич
ще боли ли така?
Раздадох се цялата.
Бях разпиляна.
на хиляди малки
парчета тъга.
Щях да те търся.
Но ти ме подмина.
Нима в други животи
ще питаш за мен?
Дори не разбрах
колко те имам.
И колко съм липсвала.
В нашия ден.
Ще има и утре.
Но малко далечно.
Дали ще те срещна
щом нямам следи?
Ще бъда тъй близка.
И много различна.
Каквото остана
Ще премълчим.
Сега ще се търся.
Където те няма.
Не искам обаче
навън да вали.
Че други вселени -
оказа се - няма.
А в нашия дъжд
все още си ти.

Image Hosted by UploadHouse.com
"Той се превърна в сянка под очите й. В реален кошмар, от който тя не искаше да се буди. Влизаше в сънищата й, по-страстен от колкото тя можеше да си представи. Душата му се превъплати в невидима сърдечна болест, от който тя не искаше да се излекува. Очите му й напомняха на зима върху гъсти зелени пролетни гори. Усещането й за него се прокрадваше като дим от пожар във всичките стаи в дома й, сянката на този мъж се превръщаше в огън по пода, който изгаряше глезените й, после се изкачваше по кожата й нагоре, стигаше до устните й и тя го вдишваше – не можеше, не искаше, а трябваше да диша, за да продължи да живее. Виждаше душата си като язовирна стена – с вградени сенки и думи, които затискаха любовта й към него. Той се превърна в онзи безпощаден студ във всички прегръдки, които раздаваше след прегръдките си с него.
Неговият страх от любов вече живееше в нея.
Но тя беше щастлива и така, защото затваряше очи и се влюбваше пак.
Любовта й бе по-силна от всичко – бе по-силна и от самата нея."
‪‎
Повече от Любов‬
Радослав Гизгинджиев

Image Hosted by UploadHouse.com

Последни Записи на Стената