Бис.БГ

по имената
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Визитка

User avatar
Сега: Тази вечер съм тъжна, нещо ми липсва, ВИЕ ми липсвате....
{тъжно} [някъде]
  • Nick: АМБЪР
  • Истинско име: Ваня

Настроение

Не е определено.

Плейлист

За връзка

Приятели

Цели в живота

За себе си

Адрес на моя сайт

Албуми

Харесват ми

Желания

Последни Записи в Блога

Амбър
"Главата ми туптеше, а сърцето ми сякаш щеше да се разпадне на парченца.

Амбър!

Спомних си Амбър и изведнъж ми стана по-леко да вървя.

Амбър беше най-великият град, който винаги бе съществувал и винаги щеше да съществува. Амбър винаги е бил и винаги ще бъде, и всеки друг град, навсякъде другаде беше само хвърлена сянка от някоя фаза на Амбър. Амбър, Амбър, Амбър… аз те помня. И никога вече няма да те забравя. Предполагам, че дълбоко в себе си, не съм те забравил и през всичките тези векове, в които се скитах по сянката Земя, защото често нощем сънищата ми бяха смущавани от образи на твоите зелени и златни островърхи кули и просторните ти тераси. Помня широките ти булеварди и пълните с червени и златни цветя паркове. Помня уханието на въздуха ти, храмовете, дворците и удоволствията, които ти предлагаше, предлагаш и винаги ще предлагаш. Амбър, безсмъртният град, от който всеки друг град е взел формата си, аз не мога да те забравя, дори сега, нито ще забравя деня върху Лабиринта в Ребма, когато си те спомних сред твоите отразени стени, току-що нахранил се след дълго гладуване и след ласките на Мойри, но нищо не може да се сравнява с удоволствието и любовта предизвикани от спомена за теб; и дори сега, докато стоя и съзерцавам Царството на хаоса и разказвам тази история на единствения, който присъства, за да я чуе и евентуално да я повтори, та да не умре и тя, ако аз загина там; дори сега си спомням с любов за теб, града, който съм роден да управлявам…

Десет крачки, после пътят ми бе преграден от преплетени в нежни филиграни пламъци. Потопих се в тях, а потта ми изчезваше сред водата в мига, в който избиваше."

Да се завърнеш у дома.......

Химн за домакинята

Възпяхте всякакви жени – 
красиви, влюбени, проклети...
А кротките домашни дни 
ги няма в никакви куплети.

И нито дума, нито ред
за тези, скрити зад пердето.
Мълчи другарят Стихоплет,
мълчи и господин Поета.

Какво че ги гризе бесът
на подарените животи!
Дори поетите ядат
и някой им реди бельото.

И ги измъква на ръба,
когато оплетат конците,
и нощем топли им гърба,
додето си броят звездите.

Жени, забравили за грях,
крепят света, за да не рухне.
Не ме е срам! Една от тях –
премитам малката си кухня.

И между две кълбета дим,
с брашно, оцет и пет куплета
редя за домакини химн...
Това е, господа Поети!

Последни Записи на Стената

Здраве;щастие;късмет,с теб да са-навреТLaughing







Весели празници.(и делници деLaughing)

ДОБРО УТРО ПРИЯТЕЛИ #299