Безвкусни дни с подправки от градушки - почукват каменни сърца по прозорците на душата ми, затварям вратата и паля цигарата - илюзия.. Пепелникът – делникът ми сив, се гуши в ъгъла на масата... Не мога да хвърля фаса, продължавам да го държа между пръстите си... Отпивам от чашата с наслада и се надявам да се опияня, но уви, ракията е слаба, а мъжът е страхлив... Като сив заек крие се в храсталака - между косите ми... Отлепям плаката на стената в спалнята си и рисувам. Стената е още гола, но аз ще я изпъстря с фантазии... Одеялото е надупчено от молци, а преди пръсках против нахалници... Май бурята спря - излизам да видя дъгата... Защо цветовете ù са размазани? Може би просто не мога да ги видя ясно? Сега забелязах, че още не съм свалила тъмните си очила... Време е...