В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...

Дамян Дамянов

Жените сме сложни същества. Но не е ли точно в това чарът ни? Всъщност, никак не е трудно да ни угодите. Ние просто имаме нужда да бъдем обичани и да ни позволите да бъдем жени – такива, каквито сме – сложни, понякога тъжни, понякога весели, понякога луди, всякакви.

Тук и там, докато работя
Аз мисля за теб
Всеки път, когато видя кръстопът
Аз не мога да мисля за друго освен за теб

Въздухът, носещ твоето име
Ме кара да оставам без дъх
А след това ти изчезваш просто ей така

Ако ти, ако любовта ми беше пълна...
Ако не бях оставил на страна една част от нея...
Дали ти все още щеше да бъдеш до мен?
Щяхме ли все още да бъдем заедно?

Не, че не исках да ти дам всичко от себе си...
Просто се нуждаех от малко време...

Заради разделите ми от миналото...
Заради спомените, които ме плашиха...
Аз се страхувах да ти дам всичко от себе си...


Двете половини на любовта ми, които са скрити в сърцето ми
Сега, аз съм готов да ти дам дори и другата половина...
Върни се обратно при мен !


След като живях на място, където теб те има....
Не мога да изживея и ден...
На друго място, където те няма...
Не мога!!!

Ако любовта отново се върне, но ти не си тук...
Аз няма да мога да обичам...

Колкото и да се изопачава истината, колкото и да се очерня едно нещо... когато доброто и светлината е съществувала някъде, тя винаги ще остави следа, така че един ден да бъде намерена и справедливостта да възтържествува.

Глухият тътен на морето, въздишката на вятъра в дърветата, грохота на планинския поток, музиката на ручея, реката, водопада, които, смесвайки се с другите звуци, образуват могъщата песен на живота на природата, но тя е само ехо във физическия свят с много по-велико звучене.