Събирам болките си.
Знам, ще ми потрябват-
един урок за някога.
За там.
И затова
не ги захвърлям
непотребно.
За да получа обич,
първо трябва да раздам.
От себе си
парчета да откъсвам
дали ще можеш
да ме събереш?
По- жива съм
от живите разкъсана,
и знам-
за да възкръснеш,
първо трябва
да умреш.

Нужно е време,
За да разбереш тънката разлика
Между преплетени ръце и оковани души...

Да осъзнаеш,
Че любовта не е вечно упование,
А човекът до теб - сигурност за цял живот...

Да прозреш,
Че целувките не подпечатват договори,
А подаръците не означават обещания...

Да срещаш пораженията си с вдигната глава
И смел поглед - силен като голям човек,
А не раним като малко дете...

Да разбереш,
Че пътищата се проправят днес,
Защото земята утре е несигурна за градеж...

Нужно е време,
За да разбереш, че дори
Топлите лъчи на слънцето изпепеляват,
Стоиш ли дълго под тях...

Така, че
Посади сам цветята в градината на душата си -
Не чакай случаен букет...

Накрая ще видиш, че можеш да оцелееш...
Че си наистина издръжлив,
Че си действително силен,
Че си истински ценен...

И ще се учиш,
И ще научаваш нещо ново
При всяко сбогуване...

Научих се да прощавам чуждите грешки,
ала моите нямаше кой да прости.
И нямаше кой с ръка като топла надежда
в студените нощи над мене да бди.
Писма без адрес изпращах по вятъра,
прилежно обвързани с капки тъга.
Аз нямах своите "Утре" и "Някога".
Не знаех коя съм дори. И каква.
Вървях по пътя си, търсех надежда.
Усмихвах се тихо на всеки предател.
Не исках любов, нито копнежност,
а исках само да срещна приятел.

Буря
Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.

Пътят ми бе някак предвидим
(нали добро с добро се връща)
И чувстваш се непобедим,
щом свети топлината в къщи.

Има бури силни, цели урагани,
за който чувала съм от преди.
И мислех, острова ми ще подмине,
(нали на никого не навредих).

***

Небето ниско се снижава.
Затишие и пълен мрак.
Само миг и нищо не остава.
Отломки. Дъжд и прах.

****

В отломките намерих цвете.
Дъжда изми от мен страха.
Вятъра донесе ми утеха.
Някой нарисува ми дъга.

Завръщам се по чиста, бяла
и светло е небето в мен.
Вече знам, че бурите каляват,
че в тъмното се ражда ден.