Благодаря на всички мои приятели които ме поздравиха за рожденния ми ден. Съжалявам че не ви отговорих подобаващо поради ред причини с които неизкам да ви занимавам. Доста време отсъствах но ще ви се реванширам  Благодаря ви още веднъж и ви желая прекрасен и усмихнат ден, бъдете щастливи  ОБИЧАМ ВИ !!!

Не искам да живея сам господи, ........не бих посмял. Обичам любовта отлежала, пенлива и горчива. Обичам нектара на страста. Обичам аз да любя ,.......до безкрай в нашият интимен рай. Обичам че бих умрял, без стон в ада за теб. За нашата орисия и клада, за общата месия в храма.

Задръж сянката с ръце
задръж моето сърце
последни светлини ми дай
в небесният ми Рай
Задържи, аз съм като донор
гостоприемен за последно
цветовете и греховете
бледнеят нагледно.
Задръж краката ми изправени
измъчвайки моите глезени
навярно ще има сълзи
загрижени от небесните очи.
Задържи ме здраво, до мен
предимство е този ден
може да не разбираш
моят цвят е зелен.
Трябва да потърсиш път към мен
той е тук и блести, блести
всяка дума наша ще приюти.
Всяка мисъл ще извиси
задръж за миг, проспи
обичай ближния , бъди
опора до сетните ми висини.
Задръж моята любов
тя и за теб ще гори
до ранни зори.

Когато любовта идва внезапно, човек застава между земята и небето, между ада и рая, и мъчно разбира къде точно се намира. Когато пише любовни стихове, поетът се среща и с ангела, и с дявола, без дори да ги е виждал. ...Веднъж някой ме попита: Любовта има ли цвят? Разбира се, отвърнах, тя е светлина, проявяваща се в хиляди багри, тонове и полутонове. Понякога е фатално лилава, друг път – скандално червена, често - идилично жълта или загадъчно синя... Многоцветна е, когато прелива от щастие! Сива е, когато потъне в самота. Ревността я кара да изглежда черно-бяла – себична, драматична, невъзможна. Но и тогава е красива, и тогава е светлина, макар приглушена от сянката.