Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Жена се чука с любовника си. Звини телефона. Обажда се съпруга.
- Скъпа, как си?
- Ако знаеш каква глава ме цепи!!!
Възможно ли е да осъзнаете,че 2 000 000 лв. не ги желаете,но за съжаление в момента живота ви стува, толкова колкото ви зарадват роднините.?
Реших да се върна за постоянно,но като че ли сгреших.? Станало е,неочаквано по зле в родината (Ако за себе си,мога така да я определя).? Форума в затишие (Кой по рано е напуснал,кой без да иска за съжаление!)?. Въпроса ми към вас е?: -Останаха ли добри хора,желаещи да обичат и да се борят за да са щастливи,или злото никога не умира?! Приемете моите уважения,и бъдете живи и здрави!!!
ПИСМО от ПЪКЛОТО.....
Доче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна порода, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, душке, и да знаеш, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, гълъбче, да ми трополиш на главата като керванджийска кобила. Изобщо обстановката тук е перфектна и хората са много добри, нищо че са рогонсци до един. А и да си кажа честно, от моите рога, пиленце, никой няма по-големи. Освен това е все тъмно и мрачно, тъкмо ракиено време, та си къркаме с колегите денонощно. Откъм данъци и сметки – господ здраве да им дава, ама съвсем сме облекчени. Не знам каква им е системата, ама вече два месеца откакто съм тука, една стотинка никой не ми е поискал. Това НОИ, ТЕЦ- МЕЦ, Здравна каса, Правна каса... даже и не са чували за тях. А пък е хем топло, хем сме здрави като чукове, само дето малко сме умрели. Питам вчера един Дявол:
– Как, бе колега, се оправяте със сметките за тока и парното?
Обаче тоя тарикат зъб не обели, душко, та по тази линия не мога да съм ти полезен. Дочке, пиле, ако съм знаел, че тука е толкоз хубаво, да съм умрял още на втората година, като се оженихме. Отначало аха-аха – да ме запишат в Рая, ама като разбрах, че и майка ти е там, напцувах свети Петър и свети Илия и набързо ме изритаха в Пъкъла.
Едно само не харесвам – няма кьорава партия. И като се натаралянкаш до ушите, няма кого да напопържаш.
Да знаеш, Дочке, и да не търсиш парите от лозето, дето го продадохме тази пролет, защото съм ги изпил всичките. Обаче като те знам каква си чума, казах ти, че съм ги скрил.
Имаш много здраве от Иван и от Пешо – и те са тука. И недей да се чудиш откъде ги знам, гълъбице моя, нали от тях са ми рогата. Ама са големи пичове и пият като за последно, особено Иван. Пешо ме помоли да ти кажа да не се пръскаш много с Арманито, дето ти го подарил за рождения ден, защото е отсипал повечето от шишето и го долял с чист спирт и като нищо може да те удари в главата.
Бъди жива и здрава и не бързай да умираш, че още си млада и хубава и да не се мъчиш тука. Ние с Иван и Пешо криво-ляво ще се държим. И недей да раздаваш на гробищата разни сладки работи, ами сложи малко кисели краставички и по-дебело мезе, щото много трудно върви ракията с лукчета.
Целувам те, пиленце, и да се пазиш поне още двайсет години!
Твой завинаги: Спас.

Днес ме напусна човек,който обичах и уважавах по свой собствен си начин. Усещам болката и тъгата в душата си и отказвам да се примиря,че няма отново да се срещнем и разговаряме. Не за първи път губя близки и познати хора в живота си,но усещането е винаги за болезнена непримирима загуба. Колко още ще живеем,никой не може да знае! Светла и памет!