Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
12>>

***

Бог се ражда всеки ден. Милиони, милиарди, безброй пъти на ден. Всеки път, когато проплаче новородено. Всеки път, когато целунеш, прегърнеш и погалиш. Всеки път, когато изправиш приятел. Всеки път, когато простиш, вместо да накажеш. Всеки път, когато понесеш товара на истината. Всеки път, когато откажеш да съдиш. Всеки път, когато победиш страха, навика, миналото. Всеки път, когато запалиш свещ за врага. Всеки път, когато посадиш дърво. Всеки път, когато напишеш песен или стих, когато нарисуваш картина. Всеки път, когато дариш половината от последния си грош на нуждаещ се. Всеки път, когато искрено кажеш "благодаря". Всеки път, когато послушаш сърцето си. Всеки път когато изречеш "обичам те". Всеки ден се раждаш, когато вярваш, че ти си този, който създава Бог, и точно ти си този, чрез когото той живее. Смъртта е сън. Слънцето изгря. Благодаря ти, Господи!


Мария Лалева "Живот в скалите"

...

"-Не забравяй да чистиш сърцето си...


 - Как?


 - С тишина и красота..!"


 

~

*

 


           Smile   ~~*~~* * *


  ~*~*~*~~~* * *







...


 


Не вярвам в невъзможните неща,


не ме плашете с липсата на избор -


денят се ражда, въпреки нощта,


и в сухата пустиня бликва извор...


Не вярвам в лоши хора и съдби.


Не вярвам също във сърца "от камък"!


Не вярвам в Ада ( Бог да ми прости !),


но вярвам във божествения пламък!


Аз вярвам в споделените мечти,


в уюта на приятелското рамо,


и в прошката на влюбени очи -


в Доброто вярвам... Ах, как вярвам само !


И в пулса на забързания век,


напук на ежедневието нервно -


щом има и един добър човек,


във хората ще вярвам безрезервно..!


Мариела Челебиева


 

...

*

   Има моменти...













Здравейте!

Току що открих този текст.Супер много ми хареса и го споделям тук за да си го запазя както и евентуално да разбера и друго мнение.Който желае може да сподели какво мисли.Ще съм благодарна за всяко изказано мнение.

Хубав ден!

“...Затова и ти гледай да оставиш нещо след себе си, с което да те помнят.

Гледай да успяваш, макар да не е винаги. Но винаги си напомняй, че това, което те прави различна, не е успехът сам по себе си, а начинът, по който успяваш.

Много хора успяват, но малко успяват красиво. Малко успяват така, че после да не ги е срам и да не треперят, че успехът си са съградили върху чуждите сълзи или слугувайки на някого.

Не посягай на това, което не е твое, не се бори за нещо, което не ти принадлежи. Ако не го получиш, значи не ти трябва. Което е твое, ще гравитира около теб и ти около него. Когато разбереш кое е то, и да ти се струва понякога, че ти се изплъзва измежду пръстите, докато се държиш за себе си, твоето ще се държи за тебе. Ако си сигурна в него, стискай здраво, не се отказвай, защитавай го, не си го давай.

Но и не си пъхай носа, където не ти е работа! Не гледай в чуждата паница, тя нищо общо няма с тебе! Въпреки че ще се намерят и такива, дето ще надзъртат в твоята и много ще им се иска да е тяхна, без да знаят какво ти е коствало да я имаш пред себе си. Някои ще ядат с тебе от твоето и като се наситят, ще си идат. Други ще ти дават от тяхното даже без да си го искала. Трети ще ти сипват пирони в паницата и ще те убеждават, че го правят “за твое добро”. Четвърти ще се изплюят в нея, все едно до преди малко не са се хранили и те от там. Каквото и да става, помни, че ти оставаш отговорна само за това, което ти си поставила в тая паница.

Накрая всеки си сърба попарата сам.

(...)

Нека да те помнят, но пак повтарям, работата далеч не е само в това.

Мисли и как ще те запомнят. И то най- вече как ще те запомнят тия, дето светят със светлина, подобна на твоята. С тях ще си навсякъде у дома си, дори когато си далеч от тях. Те са ти семейството, и без да ви тече една и съща кръв във вените. И без да ги чуваш и виждаш през ден. Твоите хора отдалече ще ги познаеш. Своите винаги се надушват, защото са от една глутница. Не гледай да са много, гледай да са честни. Намериш ли ги, твоето ще е вече тяхно и тяхното ще е твое. Така че внимавай къде вървиш, в кого се целиш и на кого позволяваш да върви до тебе.

Ако си орел, не стой при лешоядите. Там не чакат теб, а това, което можеш да им дадеш. Остави ги да летят където искат, където могат. Не ги дърпай нагоре, те не са за там. Няма да ги промениш, няма да ги спасиш. Не им пречи. Те са каквито са избрали да бъдат и стигат до там, докъдето им стига волята. Ти лети където дишаш най- леко, ни по- ниско, ни по- високо от това. И да няма други наоколо, това да не те плаши, да не те спира. Който трябва, ще те намери... или ще се срещнете някъде по средата. Ти първо се научи как да пазиш равновесие сама, за да не залиташ в посока на вятъра.

Не се страхувай да се забавиш, остави си време да помислиш, да се огледаш, да се ослушаш. Да прецениш кое усилие си заслужава и кое ще е по- умно да си спестиш. Преди да скачаш на бой, помисли и вземи решение чак когато загасиш огъня в себе си. Припряното сърце греши често, бързо се измаря и не стига далеч.

(...)

И противниците, и приятелите си ги избирай да са такива, дето да говорят и действат право в очите, а не зад гърба ти. Ако искреността ти не е ценена, по- добре отмини, не си отмъщавай, не се хаби в разчистване на сметки, не се цапай. Това не се пише на теб, но не се тревожи, нищо не остава завинаги скрито. Животът си записва един по един дълговете ни и никой не се измъква от него без да си ги е платил.

(...)

Съдбата си знае работата. “



Е.С.



- Из “Книга, която няма да издам”






...

...

"Обичам хора, които и от стълба да паднат, казват


весело: Ама колко бързо слязох, а! Които не броят


калориите, защото са благодарни, че имат храна.


Които не само ще се здрависат като те видят, но и


ще те прегърнат. Ще купят хляб на някои гладни


очи. Ще погалят куче. Ще те усмихнат. Ще


пресекат живота ти в най-подходящия момент, за


да те изправят на крака, защото си паднал. В джоба


си винаги носят семки и бонбони. И надежда. И


много любов... "


Рая Видинска







12>>