Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

*

Когато не приемаме нежелано събитие,


то става Гняв; Когато го приемем, то става Толерантност...


Когато не приемаме несигурността,


това става Страх; Когато я приемем, това става Приключение...



 


Когато не приемаме лошото поведение на другите към нас,


това става Омраза; Когато го приемем, става Прошка...


Когато не приемаме успеха на другите,


това става Ревност; Когато го приемем, това става Вдъхновение...


Приемането е Ключът към справянето ни с Живота добре.


Шри Шри Рави Шанкар



*

~~~


 


Красотата е навик... ... да се усмихваш. ... да обичаш. ... да се наспиваш. ... да избираш по-доброто. ... да се поглезиш. ... да не задълбаваш в грозното. ... да се храниш с всички сетива. ... да дишаш дълбоко. ... да си любопитен. ... да подадеш ръка. ... да съзерцаваш. ... да действаш. Красотата е навикът да живееш красиво!


AntOurAge


 


***


 


България!


Какво си ти? Прашинка и безкрайност.


Земя. Огнище. Обич. И небе.


Светът е необятен по случайност.


Но в този свят, аз имам само теб...


Със всичките ти изгреви и залези,


с възходи и безропотни падения,


предавана, обичана, прощавана –


ти ставаш дом. И после пишеш времето...


И влагаш във мечтите ни надежда,


най-светлото през мрака преоткрила.


А името ти – синоним на нежност –


повтаря, че Човек е дух и сила...


И всичките истории повтаря,


поне докато първо не запомним,


че бъдеще се пише само с вяра,


и с топло чувство, че не сме бездомни...


Такава си: избра да ме обичаш.


Такава съм: избрах да бъда с теб.


Една мечта. Разцъфнало кокиче.


Земя. Огнище. Обич. И небе.


автор Мира Дойчинова - irini


 


Честит Празник!

*

 


"Животът те води на неочаквани места, любовта те връща у дома."





*

*

 


    spiralata.net 8 август 2020 г.


  Знаете ли как орлицата избира баща за своите орлета? Тя прави следното интересно нещо. От дърво или храст отчупва клонка, взима я в клюна си, издига се на голяма височина и започва да кръжи там с тази клонка. Около самката започват да летят орли, тогава тя пуска клонката надолу и гледа какво се случва. И тук някой орел подхваща клонката във въздуха без да й даде да падне, а след това я донася на орлицата много внимателно, от клюн в клюн. Орлицата взима тази клонка и пак я пуска долу, мъжкият отново я улавя и й я донася, а тя пак а изпуска… И това се повтаря много пъти. Ако в продължение на определено време и многократното изпускане на клонката, орелът всеки път я хваща, то женската избира него и те стават двойка. Защо го прави това, ще разберете след малко. След това те се установяват високо върху скала, правят си гнездо от твърди пръчки и мама и татко започват да откъсват от себе си, от собствената си плът с клюна пух и пера. С този пух и пера застилат гнездото, запълват всички дупки в него, правят го меко и топло. В това меко и топло гнездо орлицата мъти яйцата, след което се излюпват пиленцата. Когато се появят орлетата (а те идват на Божия свят толкова малки, голички и немощни), родителите ги прикриват с тялото докато не укрепнат. Правят им заслон с крила от дъжда, от палещото слънце, носят им водичка, храна и птичетата израстват. Започват да им растат пера, укрепват им крилата и опашката. И вече са се оперили, макар да са още малки. Тогава майката с таткото виждат, че вече е време… Бащата сяда на края на гнездото и започва да удря по него с крила: удря, блъска, разтърсва цялото гнездо. За какво? За да изхвърли всички пера и пух, за да остане само твърдата рамка от клони, които в началото те са сплели и сложили. И пиленцата седят в това разтресено гнездо, неудобно им е, твърдо и не разбират какво се случва: все пак мама и татко по-рано са били толкова нежни и грижовни. Мама през това време лети нанякъде, лови риби и каца някъде на пет метра от гнездото, за да я виждат птиченцата. После пред своите птиченца започва тихичко да яде тази риба. Птиченцата седят в гнездото, викат, пищят не разбират какво се случва, все пак по-рано всичко е било другояче. Мама и татко ги хранеха, поиха, а сега всичко пропадна: гнездото стана твърдо, перата и пухът ги няма, а родителите им ядат сами рибата и не им дават Какво да правят? Искат да ядат, трябва да излязат от гнездото. И тогава пилетата започват да правят движения, които никога преди това не са правили. Те и след това не биха ги правили, ако родителите им бяха продължили да се грижат за тях. Пилетата започват да пълзят из гнездото.Тогава орлето пада, такова тромаво, още нищо неумеещо, нищо незнаещо. Гнездото се намира върху скала, върху стръмна скала, за да не приближават никакви хищници.Птичето пада от този склон, после полита в пропастта. И тук бащата (този, който някога ловеше клонките) стремглаво се спуска надолу и улавя върху гърба си това орле без да му позволи да се разбие. И след това, на гръб, го качва върху неудобното гнездо, пак на скалата и всичко започва отначало. Тези пилета падат, а бащата ги лови. А бащата ги хваща, като орел, на гърба си. При орлите нито едно орле не се разбива. И тогава в един от моментите на падане орлето започва да прави движение, което никога преди това не е правело: то разперва срещу вятъра своите крила, попадайки във въздушния поток и по този начин започва да лети. Така орлите учат своите пилета. И веднага щом птичето започне да лети само, родителите го взимат със себе си и му показват местата, където има риба. Вече не му я носят в човката. Това е много добър пример за това как трябва да възпитаваме духовно и физически своите деца. Колко е важно да не ги държим излишно в топлото гнездо! Колко е важно да не ги пресищаме с рибка, когато те вече могат сами да я ловят! Но с каква грижа трябва да ги научим да летят, посвещавайки на това своите сили и своето време, и мъдрост, и навици! Неслучайно женската избира мъжкия, хвърляйки клонка. Все пак не иска децата й да се разбият. Избирайки небрежен татко без проверка, после няма да опази децата. И без това у орлите птичетата са малко, едно или две…


В. Жемчук

*

 


"Помнете, че щастието не зависи от това кой сте и какво имате.То зависи предимно от това какво мислите." Дейл Карнеги