Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук


Животът ми е като теорема,
решението на която правя аз,
не разрешавам никой да ми взема
идея, план, посока, ден и час.

Каквото си реша сама, това е.
И друг не може да го промени.
Такава бях, такава си останах,
дори и времето да се смени.

И който се запъти с мръсни пръсти
към същността на моята душа,
не аз, съдбата най- чевръсто
го срива. Аз съдбите не руша.

Вървя си в пътя, взимам дар от Бога,
където и каквото ми даде.
Решението ми не е тревога,
не е проблем за който и да е.

12 август 2019г., София
Росица КОПУКОВА


Има хора, с които сърцето общува,
всяка дума е топла, намерила дом,
и с години съдбата не се и преструва
на измислица някаква или шаблон.

Всичко просто звучи, всички случки в живота,
преживени такива, каквито са те,
в синевата над над нас тъкмо слънцето свети
и над нас се разгръща това чисто небе.

И къде ще споделям светлоокото лято,
все едно е, щом идва с прекрасен другар.
Има хора, които блестят като злато
и които са обич, и които са дар.

И когато сам Господ ми прати такива,
правя разлика с другите ден подир ден,
и душата спокойно върви, не унива:
значи има добри, по- добри и от мен.

6 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА
Този блог като хубав ми препоръчаха приятели. Пускам творчество, дано ви хареса. Твърде съм заета за кореспонденция, а и това не е целта ми. Моля да ме извините. Бъдете живи и здрави.


"Приятел в нужда се познава!"
Не губи своя смисъл днес,
посича Бог човекът - плява
необратимо и с финес.

Когато гледаш с поглед стенен
как друг се бори много сам,
готви се за късмета черен
и ти самичък ще си там.

Когато дълг не си изплащал
и ти ще трупаш своя дълг,
възмездието кръговратно
ще те продава теб на търг.

Аз винаги сама признавам:
доброто ми е със лимит,
а след това се забавлявам,
когато стане да сме квит.

Отгоре само Бог прощава
на всеки грешник и подлец.
А аз не мога. Не съм плява,
ала не съм и мъдър жрец!

Опитвам се да го живея
животът си без грехове,
но прошката не я владея,
щом злото мине брегове.

И има още да се уча,
и има още да раста,
но видя ли приятел в нужда
не ставам аз човек - стена!

4 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА


Където и да е в България, август е красив,
дали ще слушаш птича ария и се усещаш жив
или вълните ще те галят на някой скътан плаж,
с упорството ще те каляват и дават ти кураж,

или по дъбовите клони ще мине ветровей
и някак си ще ти напомни - един път се живей.
В България така прекрасен пътува август пак,
различно и неповторимо, с най- приказния влак,

що свят обходих, за да видя, че няма ни една
по-скъпа, хубава и дивна от моята страна.
И пак ми се пътува много, но ще се върна тук,
където песента прозвънва с най- българския звук,

природата ми дава обич и родното небе,
каквото учих, тук научих и тук ми е добре.
Годините текат, сезони,менят се времена,
но аз химерите не гоня,тук ми е всьо и вся!

Приятелите са ми тука и тука пиша стих,
не просто ей така, наслука, а в моя си светих,
тук утолявам свойта жажда за чуден звезден път,
тук всичко истинско се ражда и тук е моят кът!

2 август 2018 г., Симеоново
Росица КОПУКОВА


По улицата си вървя пеша,
не мога да се крия във черупка,
когато има паднала душа,
край нея обикалят, сякаш дупка.

И днес заварих малко цигане
лежеше, нито живо, ни умряло,
повиках помощ, помощта дойде,
признавам, че ми беше дожаляло.

А после вдигнах паднала жена,
която се подхлъзна във метрото,
преведох и старица под ръка....
и тъй край мен върти се колелото.

Добре че мутра ме не вози в "Ягуар".
Представяте ли си какво ще стане:
" Я тука спри, я там..." . И някой звяр,
направо с мене лудост ще го хване.

Но аз обичам дневното добро,
минавайки по пътя, да го върша,
пък нека да лети, от Бога то
не може да се скрие и откърши.

1 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА


Летните дни ги броя като перли
от ненанизан цветен гердан,
все са ми малко, тръгна си юли
и август дойде с надежди огрян.

Месец е само, до де се обърнеш,
гледаш го, маха за сбогом и той.
После, в която пътека да свърнеш,
есен те среща със хладен покой.

Малко е лятото. Все не ми стига
да го наситя с идеи и цвят.
В живота любимото кратко пристига
и бързо си тръгва от моя си свят.

После го чакаш, та цяла година,
и дъждовете да минат търпиш.
Е, за утеха купи си картина-
много красива, за да устоиш!

Тъй съм направила. В хола ми пеят
птици в безмълвните летни гори.
Да ми напомнят, че ще оцелея
до другата пролет и светлите дни.

1 август 2020г., София
Росица КОПУКОВА

Няма как да намеря щастливите думи
в сърцевина от лъжи,
една усмивка дори тиха, безшумна,
сякаш от теб тъжи.

Слиза небето толкова ниско
и ни облива с дъжд,
някъде чува се птичи писък,
ти мълчиш, а си мъж.

Няма какво да си кажем повече,
в тази бездумна вина,
можеше всичко да кажеш, можеше
и да е светлина.

Няма как да си настоящето мое,
прошка не търсиш сам.
За теб не знам, но аз взимам завоя,
а ти си оставаш...там.

30 юли 2007г., София
Росица КОПУКОВА


Лъчезарната външност понякога лъже
и прикрива отдолу двулична душа,
нейде там, в дълбините на нашата същност
има друга материя на личността.

До когато намерим тази вярна посока
учим сложни уроци в житейския път.
Външността е фасада, зад нея дълбоко
притаените чувства и страсти стоят.

Не обичам лъжите в любезното лоно
като маски от земен фалшив карнавал,
щом затворя врата, си живея спокойно
в своя светла представа за чист идеал.

И когато успеем да прозрем на финала
що за образ фактически има пред нас,
много грозно се пука фасадата цяла
и душицата пошла се скрива завчас.

30 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА


Не е една и съща любовта,
за някои и краят е фатален,
за някои завършва в самота,
щастливците са малко нереални.

Каква съм аз, ще ви докосна тук,
една поддържаща душата дама:
да не издава депресивен звук,
да не изпадне в мъжка мелодрама,

подгласен стимул в мъжкия живот
и затова обичам тези с цели,
които търсят и намират брод
във битие от светли акварели.

Ей там съм аз. И точно затова
не искам все по мене да въздиша.
Ще му подскажа точните слова,
тъй както Бог на мен ми дава свише.

Отделно ще си карам в своя път,
защото с ум надвивам цяла рота,
да пази Бог той да ми сложи прът....
самичък ще си иде на Голгота.

29 юли 2020г., София
Росица КОПУКОВА