Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Сълзата ми е дефицит, не крия,
при трудности се стягам на кълбо,
обикновено ми помагат тия,
които не очаквам за добро.

Егоцентриците с една чертичка
отделям с граница и до предел
и после пак - волнолюбива птичка-
излитам и си гоня свойта цел.

Не мразя, но съм много паметлива,
отсъствието ми за тях горчи,
защото там, на Божията нива,
създадена съм с хубави черти,

личи стабилитета ми и зная-
към ей такива все летят оси.
Победата е моя най- накрая,
без драми и без скубани коси.

Като едно добро дете на Бога,
не ме изпуска той на самотек.
От всяка неочаквана тревога
по- смела стъпих и във този век!


23 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Назад във двора дигна буца пръст.
- Мравуняк е, - подсети ме косача,
- сипи му сол и ще му сложиш кръст.
Така направих, със солта закрачих.
Посипах. Цял пакет. И побеля.
Доволна си отидох от успеха.
Но не било. Видях от есента,
че буцата е с прекроена дреха.
Една голяма дупка отстрани.
И мравките сноват, храна си трупат.
Архитектурата се промени,
но буцата остана. Да зимува.
Сега ще видя чак до пролетта
дали ще мръзнат в новата постройка
и, ако я напълня със солта,
къде ще тръгнат тези мравки бойки?
Какви хитруши само са били!
Отдолу пак животът продължава,
но съвестта ми казва: " Остави!"
пък Господ да реши какво ще става.
От къщата ми доста са далеч,
не пречат с нищо в малката държава.
Та то в България е шоков скеч!
А тези: по-добре се управляват!


22 януари 2022г., София- Симеоново- София
Росица КОПУКОВА

Всичко е заложено в числата,
там е скрита нашата съдба,
малко ни се дава на Земята
воля, да я стелим от кълба.

Всичко е взаимно натъкмено,
свързано като небесен шал,
ние сме като едни поеми,
пишещи живота на превал.

Разумът е горе и ни гледа,
и записва нашите души,
никой не живее за последно,
ще гради, ако сега руши.

Някой нещо казал и обидил,
подминавам и затварям път.
Че " отгоре" всичко ни се види
и не искам да си слагам прът.

Лоша дума никому не казвам.
Тя е във Вселената печат.
Със отсъствието си наказвам.
Тука има много благодат!


22 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
ИСКАМ,ИСКАМ


Искам още два живота
на прекрасната Земя,
но живот без идиоти,
без убийства, без война,
без измислените чуми,
само с Божи благослов
и с един порой от думи
от моя поетичен зов.
Искам приказки и песни,
музика и красота,
пък нататък после лесно
в Рая пак ще продължа.

21 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА


ОБОБЩИТЕЛНО


­Животът ми не беше като сън,
а симбиоза - щастие и битки,
не съм се наживяла,Боже, вън
звънят ми вече толкова годинки...
Енергия ми дай от младостта
на 64 - ри да не сещам,
че нещо се променя с възрастта,
по- долу с двайсетина да изглеждам....
Живее ми се, Боже, и твори,
и каузи правдиви защитава,
не съм по плоско празните игри,
дори когато и се забавлявам.
На трезво мисли моята глава,
на трезво всичко мислено изрича
и все доказва своите слова,
и много силно хората обича.
Докрая, Боже, здраве ми дари,
и дълголетница ми дай, да бъда,
да срещам в пътя си души добри
и свят по-хубав, хубав, хубав, хубав.....


20 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Засменям ли контакт и ключ, и жичка,
или сглобен от старо телефон,
то татко, работливата пчеличка,
личи, че вътре правил е ремонт.
От адвокат баш техничар не става,
но майсторът намира все следи
и пита ме: " Добре де, оттогава
защо не е сменено и стои?"
Защото, майсторе ,това бе татко,
във всяко нещо влагаше душа
и как ще разпозная по- нататък
оставената таткова следа?
Недейте ме разбира тук погрешно,
печелеше, изкарваше пари,
но влагаше умение и нежност
и сам обичаше да сътвори.
Аз знам, такива хора вече няма:
пристига някой, плащаш си и край!
Но няма топлота, домашност няма
в разбързания делник до безкрай!

19 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА
Поспрял се охлювът върху трева-
замислил се, замислил се дълбоко,
огледах го - не мърда в утринта,
нито поема в някаква посока.

И гледам - към обяд, той още там.
- Ще те преметна, ей, в далечината!
Дали ме чу, изобщо аз не знам,
но хич не си премести пипалата.

В следобеда решавам да вървя.
Ден втори - пак пристигам да го видя.
Два сантима по - вляво и глава
все тъй премъдро и дълбоко скрита.

Спокойствието му го уважих.
Оставих го да си се наслаждава.
И малко като него аз реших
да гледам ей така, каквото става!


16 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Друг свят, когато слушам Шуман!
- О, Боже, - питам, - откъде дойде?
Къде е тази красота всевечна?
Из цялото небе или пък не?

Издига се като небесна струна
и пада над душите като звук
невероятно нежен и вълнуващ,
обземащ свише и сърце, и слух.

Къде е този рай във паралела,
над нашия така обрулен свят?
Къде - на съвършенството предела
и тази непонятна благодат?!

Тя идва като знак да я достигнем
сами, на музикалните криле!
Да, тука сме, от някъде долита
и пак отлита някъде? Къде?


15 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Вятър любовта не стига,
ако тя отмине,
и да гледаш, и да мигаш,
влакът е заминал.
Сам си вече на перона,
гарата пустее,
любовта си грабна трона
и за теб немее.
Пускаш група преследвачи
да ти я разкажат,
тя пред теб е сто разкрача,
ставаш маловажен.
Затова живей навреме
с любовта голяма.
Как да задържиш и вземеш
учи ли те мама?
Или спря до седемнайсет
и си там остана?
То, мнозина не порастват
и са изоставени.
Хващай после ветровете,
ама се изплъзват.
За любов огнище трябва,
не моми отвързани.
На една да кажеш всичко
и да стоплиш къща.
Нека да е светла птичка,
но да те завръща!
13 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА

Колко обич раздадох по чуждите гари,
колко думи разлях по перон и купета,
неочаквано сякаш намерих другари,
неочаквано сякаш отворих небета.

С колко много човеци съдбата ме срещна
и годините даже не ни промениха,
може би съм била и понякога грешна,
но приятелства топли не се претопиха.

Че от всичките мои неведоми пътища
по света и у нас, най- обичам България,
тази древна Земя ми е обич и къща
в красотите на Бога над вси полушария.

Може би ме е пратил на точното място-
сред славянска сърдечност, душевна нагласа,
тук намирах приятели, докато раснах,
преродена отново, тук искам да расна.

Пак във моята София, в моята вила,
сред роднини, които безкрайно обичах,
Господ много ми даде - и щедрост, и милост,
искам същото, здраве и пак да съм личност!


11 януари 2021г., София
Росица КОПУКОВА
Не аз, а Юпитерът е виновен
за вечната ми жад към справедливост,
скандал не правя, но проблема гоня
до крайния финал на разрешимост.

Защото съвестта ми не заспива,
ако не съм помогнала навреме,
да знаете, борбата ми отива,
а пък душата никога не дреме.

Дори неверниците стават верни
на истината, щом тя заприижда,
но аз не газя даже хора черни,
на Бога ги оставям, той ги вижда.

Навярно съм постигнала не много,
един живот за всичко не достига.
Не аз, а бие Юпитер тревога,
че има тема за развиване по книга.

И, предполагам, че това семейство
пак Господ даде ми, за да помага,
че неведнъж над разни дерибеи
цивилизовано въртях тояга!

Дали и затова не остарявам?
Енергията ме държи високо!
Донякъде приемам и прощавам,
а после....заоравам издълбоко!

Задейства ли се Марс във Козирога,
пази се, става страшно и опасно!
Не съм ни глупава, ни босонога
е на злодеите им става тясно!

Комфортът ми е - този свят да бъде
и по- добър, и по- красив за всички!
Не аз, А Юпитерът ще пребъде
до следващата раса по космичност!


9 януари 2022г., София
Росица КОПУКОВА