Беше ден незабележим, който вероятно нямаше да запомня, ако не беше едно телефонно обаждане. Мек глас, кадифен, интелигентен, произнесе моето име. Този неочакван разговор покани в живота ми един невероятен човек – Росица Копукова.
Не мога да определя с една дума или с един цвят Росица и нейното творчество.
Тя е дъга!
Тя е талант, поетична стихия!
Тя е Човек, издигнал на пиедестал живота!
Тя е пътешественик!
Тя е глас в радиоефира, който „рано в неделя“ представя поредния талантлив БЪЛГАРСКИ автор!
Тя дава много и не се пести, защото, както пише:
„Когато баба ме научи,
на Бога да се моля аз,
наблегна – първо да се случи
най-хубавото покрай нас.
….
Тогава Господ оценявал
тук всекиго по стойността
И думичката „мой“, накрая
да сложа в своите слова!“
Това е стихът – огледало на душата ѝ!
Тя е родолюбиво сърце! За нея човеколюбието, словото и Родината са над всичко! Над земното его, двуличие и свят, в който всички носят маски.
Тя е Творец, чието творчество оставя следа. Тя е от онези, които са белязани с необикновеност, защото еднакво добре ѝ приляга тежкия воал на прозата и ефирната роба на поезията!
В разказите ѝ прозира животът без грим и помпозност. Точно и ясно, по действителен случай. Тук всеки може да намери парченце от своя житейски пъзел и да види своето лице. Понякога светът се оглежда през кривите огледала на съвременността, но зад лекия хумор винаги има поука. Росица няма да ви дава ненужни съвети как да живеете, а с точността на хирург, ще ви покаже действителността и ще извика високо: „Във живота няма ли борба, даром нищо няма изотгоре!“. Тази закономерност виждаме, като невидима нишка, да свързва „записките на една учителка“, историите от „адвокатските бележници“ и съвременните разкази, които тя пише.
Тя е философ. Разбира смисъла на живота. Една „пътека от изтока“ я води и определя светоусещането ѝ. Колко приятна изненада беше за мен разговорът ни за семейство Рьорих и нейните стихове, посветени на тях.
„Записани са двадесет съвета на Юрий Рьорих за човещина. А вслушаш ли се в тях, ще си в хармония със себе си и със света!“, казва Росица.
А когато отгърнете страниците на нейна стихосбирка, ще видите другата нейна страна – на жената, на любимата, на непримиримата, вдъхновената, на всеотдайната, на не мълчащата и борещата се. Разнолика, красива и талантлива. Чета стиховете на Росица и си мисля, че наистина всички поети са целунати от Бог! В тях той е вложил онази искра, която ги извисява до неговата висота, където светът се оглежда в словото, а словото – в живота. Животът – във всичките му нюанси и полутонове.
И притихвам пред нейното стихотворение – пророчество:
„Един ден и дано да е далече,
ще търся аз Алеко из отвъд,
дано да ме изчака в тиха вечност
преди да тръгне пак по земния си път.
……
И пътешественици в двата свята,
да полетим на кораб над света,
България да търсим по земята,
да видим как се е развила тя.
И с по едно перо от небесата
да пращаме послания оттам:
-Наследници, обичайте страната,
защото тя е българския храм!“.
Когато човек достигне онова равновесие между минало и настояще, между гнева и прошката, между реалност и очаквания, може да възкликне: „Прекрасно е! Усещам, че живея!“, както прави тя – човекът-творец Росица Копукова. Оставя следа след себе си, с творчеството си, с човеколюбието и стремежа да възвиси българската съвременна литература до висините на световната. Защото както казва Гьоте: „Трябва да си нещо, за да направиш нещо!“.
Честит ден на поезията, скъпа приятелко! Нека празнуваме живота заедно, всеки ден!
С обич и взаимност! За едно приятелство, за подадената ръка и за доброто, което няма да забравя!
Диана Иванова Христова – Олива
01.10.2023 година
Испания


Дамата е юрист от Пазарджик, невероятна романистка, живее със семейството си във Валенсия, Испания.

НЯМА, НЯМА


Няма да разкрия мислите напълно,
трябва да откриеш липсващата част,
как усещам тебе, колчем си посърнал
и завръщам бавно мъжката ти свяст.

Вгледай се в жената с погледа на мислещ,
не последна дупка на един кавал,
то се иска малко да погледнеш свише,
да не стане после сам да ти е жал,

да потъваш вечер с вино и ракия,
ама не виното на една любов,
то така се става бавничко от тия,
дето се затварят в липсата на зов!


2 октомври 2006г., София
Росица КОПУКОВА

Ден на сърцето ли било? Чудесен ден.
Какво да кажат тези, дето нямат?!
Добре че моето държи наследствен ген,
На нежност и на битки устоява.

Не взема надълбоко куп неща.
И слуша разума накрая тихо.
Нито потъва зверски в любовта,
Нито задържа спомени и грижи,

Нито более некоректността,
Защото има си финал съдбовен.
Държи перото моята ръка,
Сърцето пише тоя свят огромен.

И в космоса си търси път сега,
Да прати обич, вяра и надежда...
Един ден то ще стигне до брега ,
Където Бог любимците повежда.


29 септември 2023г., София
Росица Копукова

Може в този живот не всичко да дойде навреме,
Едно ще даде Бог, но друго по-късно ще вземе,
А следа ще оставят чадата със мисия
И доброто намира пролука и в кризите.

Барометър за щастие вечно не е програмиран,
Хармоничност в талант и късмет не е лесно намиран,
Не се помнят човеците единствено по красотата,
А безсмъртие свети, където са ярки делата.

Всички радости други са просто човешки,
Блясват, после угасват и те като грешки.
И светът се мени, но кои ще се впишат във него?
Вероятно звезди, отразили небесната нега,

Вероятно слънца, осветили и земните друми,
Най-добрите деца на всевишния с мъдрите думи ,
Осъзнали защо са дошли и защо ще живеят.
Направете им път, за да могат да оцелеят.

25 септември 2023г., София
Росица Копукова

Живее ми се до библейска възраст,
ама да не приличам на бабе,
приемам се и бавничко-чевръста,
по път да съм, по суша и море,

като лиричка за любов да пиша,
а като българка - за роден край,
и,доловила милостите свише,
да благославям Божия ни рай.

Живее ми се. Мирно и човешки.
Да шетам още дълго по света,
такава съм едничка - белоснежка
и във душата - с много белота.

Говорихме си с доста поетеси-
от алчнотията се пада в кал,
щастлив не е човекът с интереси,
в които няма доза идеал!


24 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Добре дошла, ти, златокоса есен,
Със лятото приказвате си днес,
Последен ден горещ, от утре нежно
Повалва есенния дъждовест.

Намята свойто дълго наметало,
Студено е за лятото при теб,
И захладява , то си тръгва цяло,
Отлита във невидим въртолет.

Но ти ни утешаваш с плодовете,
Богата си на вкусни чудеса
И чудиш ни се май на умовете-
Цените, скочили до небеса.

Не се чуди! Такива сме си ние,
По-неразумни от един сезон.
Ти даром даваш, алчността ни свие
И вече сме загубили синхрон...


23 септември 2023г., София
Росица Копукова

Лицемерие ловя
в мрежата за пеперуди
и се любувам на мига
как падат всичките заблуди.

Понякога му вадя коз,
понякога си премълчавам,
но авторът го смъквам бос
и със усмивка отминавам.

И куп натрупани злини
сега ги вадя,след години.
До де се сетя, Бог стои
над мен и тихичко ги срине.

Все нямам сили да простя
и чезнат в моето презрение.
И се упреквам след това-
недостиг на небесно зрение!


23 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Подала съм ръка и неведнъж-
с услуги във значимото пространство,
на не една жена,дете и мъж
и не един с добро е бил нахранен.

Забравя се. И също неведнъж.
На мен не ми е писан егоизмът.
И сякаш само Бог ми казва: "Дръж!
Аз ще ти дам подкрепа. Всичко виждам!"

Но помня! И затъне ли в калта
егоцентрикът, гледам му сеира.
Не знам дали съм права за това,
доколко ще ме оцени Всемира,

че все пак не са взимам за глупак,
когато с безразличие наказвам.
Да тръгваш към калта за мен е знак-
не аз, от Небесата нещо казват....


20 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Седнала душата ми на камък,
кротичко осмисля есента,
във живота не получи замък,
но пък и не срещна беднота.

Труди се като пчеличка жива,
докласи до върховия стих,
черпи от България красива
вдъхновение, света светих.

Още й се броди по Земята
и по пясък, и по канари,
има време и за необята,
има - за небесни висини.

Хич не се намира остаряла,
хич не се намира без мерак
и, на камък днеска се подпряла,
мисли накъде да тръгне пак?!


20 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА

Седнала душата ми на камък,
кротичко осмисля есента,
във живота не получи замък,
но пък и не срещна беднота.

Труди се като пчеличка жива,
докласи до върховия стих,
черпи от България красива
вдъхновение, света светих.

Още й се броди по Земята
и по пясък, и по канари,
има време и за необята,
има - за небесни висини.

Хич не се намира остаряла,
хич не се намира без мерак
и, на камък днеска се подпряла,
мисли накъде да тръгне пак?!


20 септември 2023г., София
Росица КОПУКОВА