Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

ПРЕДПОЧИТАНИЯ

Харесвам многопластовите хора,
където ден със ден не се повтаря,
небето им не пада до стобора,
домът им битието не затваря.
Харесвам отговорните които
на плещи носят време и задачи,
не ръсят обещания през сито,
дето накрая нищо и не значат.
Харесвам благодарните, защото
те от приятели не се отмятат,
дано не се отмятат от доброто,
че цял живот ги търся по Земята.

12 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

"""""""""""""""""""""""­""


КАК МОЖЕ?


Как може да си мъничка душа,
дребнавичка, затворена във мида,
ей таз дилема няма да реша
и отговорът няма да й видя,
а в стихове и в прозаичен текст
красиво да прославяш добротата,
да разсъждаваш над достойнство, чест,
да си затваряш после сетивата
за всички тях във земния си ден,
човек и творчество - така различни...
Това се питам и духът във мен
възспира бури само от приличие.

12 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

"""""""""""""""""""""""­""""""


ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СПОМЕНА


Доверието ми е за начало,
доде изуча всички хитрини
и после нищо не остава цяло,
и после от парчетата кънти
прокобата на твоята вина,
предала се пред честността отдавна,
на никого молитва не дължа,
освен на Бога, той крепи ме здраво.
А щом затворя честната врата,
зад нея падаш в бездна и оставаш.
Характерът ти теглил е черта
и той предопределя да пострадаш.
Стоя сега и гледам отстрани
как всичките илюзии ще паднат,
позор не се лекува със жени,
и алкохолът не е оправдание.

13 април 2020г., София
Росица КОПУКОВА цитирай

Някъде, след младите години,
времето бележи върхове,
изживяваме в небесно синьо
нови полети и светове.
Някъде се борим за напредък,
всеки според своя светоглед
и не искаме да сме последни,
да сме просто номерче поред.
И когато навъртим години
и осмислим нашия живот,
виждаме, че в небесата сини
имали сме и погрешен ход,
нещо сме получили, платили,
всичко има своята цена,
но сами не сме се наранили,
ако сме живели в светлина.

12 април 2019г., София
Росица КОПУКОВА

Не зная как се измислят думи,
те просто се раждат в реалното,
не ги изстрелвам като куршуми,
не ги претърсвам в баналното,
сякаш ги праща порив на ангели,
да хармонират със истини,
ако звучат мъдро за някои,
значи звучат космично.
Значи такива да сме и ние,
а не подмолни и грешни,
опорочили самото творение
на Бога, но по човешки.
Казвам това, което мисля,
дори да бъде съмнение
и съвестта ми живее чиста
така съм си по рождение.

9 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Когато звездните поети
поемат в своя звезден път,
оставят своите куплети,
та да ги оцени светът.
Да помни смисъл и идея,
лиричната им красота,
читателят остава в нея
със словото и паметта.
Отстъпват всякакви похвати
в себелюбивите души.
Живеят имена и дати,
и времето не ги руши,
които мислят издълбоко,
които виждат надалеч,
които идват отвисоко
и жарят с мъдрата си реч,
и думите витиевати
ги няма в техните слова....
Познати стават непознати
за поетични сетива.
Ала поетите със име
сам Бог е пратил тук и взел.
И в бъдещето все ще има
потомък, пътя им поел.

8 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

По-трудно е да бъдеш справедлив,
по- трудно е дори от добротата,
на цветния - не казвай, че е сив,
на полета - недей режи крилата.
По- трудно е да бъдеш справедлив
за другите - тъй както заслужава,
характер иска,сила и курсив-
да подчертаеш вярното тъдява.
По- трудно е да бъдеш справедлив,
не само себе си да забелязваш,
Вселената едва ли ще прости,
че с лицемерието я наказваш.
И често получава се така:
по-силен коз ти вади и показва
на всеки как подава светлина
да озарява, не да ни погазва!

7 април 2021 г., София
Росица КОПУКОВА

Във София вали априлски сняг
и пада над душата ми красиво.
Различна, пролетта пристига пак,
но важно е, че здрави сме и живи.
Не срещнах и оттенък на тъга,
вървях, а тя не ми препречи пътя,
пък взех такси и се прибрах сега,
да мога стих пореден да извъдя.
Животът е наистина добър,
когато си помилван от съдбата
и някъде поставят ти чадър,
да те не брули вятър по Земята.
Не съм смирена, но не трупам грях
към хората или така си мисля.
Навярно затова до днес успях
с това, което исках да разлистя.
И нека пада хубавият сняг.
На мене ми е топло на душата.
Дано във дните си да нямам праг
и Бог да ми отваря пак вратата!

7 април 2021г., София
Росица КОПУКОВА

По стъпките на пролетта как спокойно да вървя,
този Ковид 19 ме задържа у дома,
ту отварят, ту затварят моя тъй загрижен град,
наредба нова, нова маска, ха напред и ха назад.
Времето те приласкае, новини обезумят,
пък проблемната ваксина се изпречила на път,
птиците летят свободно и небето е за тях,
в суматохата природна дори и да не те е страх,
все ще трябва да внимаваш и да се ограничиш,
не си птица да успяваш надалече да летиш.
Стиховете са идея, във която аз кръжа,
ала докъде във нея мога да се събера?
Лириката си подхожда със човешка свобода,
а в душата ми прохожда стих, ударен от стрела.
Как да претворя звездите, болката щом стене тук
и на хората юздите опитва да надене друг?!

28 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД

Дъждът вали над мои спомени
и ми ги подмладява,
валяха капките отронени
навремето, тогава....
Събирам ги в две шепи радост,
за всеки има място,
дъждът си имаше участие,
сега ми е прекрасно.
Не мога времето да върна,
но мога да го имам.
И днес, където капка зърна,
събужда мое минало.

26 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА



ИНТИМНО

Не може да не се познаем,
във два живота сме били
един до друг. И да не знаем
това и в този продължи.
Привличането е огромно
над обичайните неща,
летят искрите главоломно
от вечерта до сутринта.
Не е съвсем задача лека,
но аз го мога досега-
в наивен мъж ловя човека
и го изтупвам от прахта.
То вият дами-мимолетки,
то ръсят шантави лъжи,
обаче аз като атлетка
прескачам в техните очи.
И с помощта на дядо Боже
им падат черните Аса,
не всяка да се бори може
и аз печеля в любовта.
Накрая всичко е наяве-
кой колко е израснал тук,
не се ли вразуми во главе,
аз пиша стихове за друг.
26 март 2021г., София

Росица КОПУКОВА
Почуках на вратата на времето
и направих заявка за бъдеще,
нека да стане поема,
а злото назад да се връща.

Земята е толкова хубава,
обаче е пълна със луди,
на тези дарове спуснати
защо са - до днес се чудя.

Почуках на вратата на времето,
искам живот като приказка
и още в това столетие
пак да се върна искам.

Нови човеци да има,
аз да им пиша стихове,
да няма душевна зима,
това го моля Всевишния.

Да свири неземна музика,
да бъда пак в Симеоново,
да преоткрия чудото
на шанса да бъдем други.


26 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА

Кой каквото му е на душата
в поезията призрачно струи,
зрънце злоба или грам отплата
за сторени от някой добрини.
Разстоянието от морала,
даже оправдано със любов,
с една ръка поезията дала,
със другата положила покров
от хаотични страсти и подвласти,
от всякакви нечитави неща,
обаче между думите душата
прозира като пролетна трева.
В подтекст чете се авторов характер.
Добрият отдалече си личи.
Та казвам и читателят е фактор
и рядко може да се заблуди.

25 март 2021г., София
Росица КОПУКОВА