Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
;-
Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота своята вещица...
Да, вещица, не принцеса.
Принцесата е неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство...
Вещицата е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но на него му се иска да я спаси... от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно...
Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае за усмивката й.
Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи.
Всеки сам си я усеща - неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие...
Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица - танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.
Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо...

#ОтВсякъде_По_Малко_За_­Всекиго_По_Нещо
;-
"Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си. И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стар за да направя всичко, което съм отлагал...."
такова-време...

.
Обичам такова време - призрачно... Сиви надвиснали обаци, тихо и здрачно. Имам чувство, че в такова време може да се случи всичко. Може би тънката линия между този и други светове ще се размие и вълшебство ще проблесне за миг, може би ще успея от мъглата да изтъка желанията си в реалност. Може би ще се изгубя, за да намеря нещо прекрасно. Може би нещо прекрасно ще се изгуби, за да ме намери...

Обичам такова време. Това е моята приказка.

Жоржета Кралева
на-будните-–-честит-празник!
Будни ли сте?
Или сте заспали дълбоко?
Вярвате ли в словото, което ни е оставено, за да помним кои сме? Или жонглирате със заучен запас от думички?
Будни ли сте за истинското?
Колко пъти сте се просълзявали, докато четете “Даваш ли, даваш, Балканджи Йово”?
Защо позволявате да ви навеждат главите, докато две детски очи рецитират “Аз съм българче”?
Будни ли сте за поетите си? За всяко тяхно откровение в стих? Колко пъти сте заставали на ръба между думите и мълчанието, докосвайки се до Смирненски?
Погледнахте ли в очите сивото, което ви заобикаля и колко пъти хванахте четката, за да нарисувате небе на някого?
Будни ли сте, хора?
Събудете се!
На Будните – честит празник!

/Мария Никова/
равновесие

Възможност да си някъде ,но по средата.
Да не клони привързаност
..........ни към една от страните.
Щом има крачка
..........ще има подхлъзване.
Ако е смях ,
..........ще се раждат и сълзите.
А щастието щом познаеш
.......... за болката се приготви.
Центъра на тежестта е в свободата.

Без привързаност.
А равновесие в играта.

Сарра Асар
Във тиха нощ сърцето си последвай –
то знае „накъде”, „кога”, „защо”...
Душата крие пътища неведоми.
И винаги са твои. За добро...
А всичките снежинки са вълшебства,
които ще се сбъдват ред по ред.
Съвсем е бяло. Също като в детството.
И пътят ще е винаги напред...
Ще има утре, и ще има вчера.
Ще има за какво да съжаляваш.
Все нещо ще поискаш да намериш.
Все нещо през сълзи ще си прощаваш...
Но тръгнеш ли във своя снежен път,
една мечта през мрака ще те води,
ще видиш чудесата да искрят,
и себе си до края ще пребродиш...
Във тиха нощ. БезOкрайно много тиха.
Когато даже мислите мълчат.
Тогава със сърцето се усмихваш.
И бъдеще, и минало, валят.

Мира Дойчинова