Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Не мога да деля душата си със случайни хора , затова и не мога да обичам случайни хора.
Нито искам да бъда приятел на всички , защото не пасвам на всекиго, както и не всеки пасва на мен .
Търся някой да ме разбира , без думи , без обяснения , без драми, само с поглед.
Защото човек носи своята история на лицето си и само един познавач може да я прочете.
Понякога искам всичкото добро, което съм направила да ми се върне. Понякога искам някой да ме обича, така както аз мога да обичам.
Понякога желая да видя, че всяка борба, болка и страдание са си заслужавали.
Понякога мечтая да видя, че има някой, който наистина го е грижа за мен.
Понякога искам да видя, че цената, която съм платила, безсънните нощи и студените дни си е струвала.
Понякога мечтая за по-добър свят, без фалш и суетност.
Понякога си мисля: '' Какво щеше да бъде, ако поне веднъж достигна до целта си по-лесно?''.
Понякога искам всичката тази омраза .. натрупала се в хората ... да си отиде.
Понякога ми се иска да не се налага да залъгваме всички, че сме щастливи, да носим онези маски на радостта, които сякаш са се сраснали с лицата ни, да не слагаме онези фалшиви усмивки.
Понякога си казвам: '' Та, нали точно това ни прави по-силни, по- смели и издържливи'' , но всъщност всеки има нужда поне малко, поне за кратко лошото да спре да се изсипва върху тях. Поне мъничко да поеме дъх и да си почине от всичките трудности и неравни пътища.
Понякога следваме мечтите си и се борим за тях - наистина много се борим за тях, до изнемога, до задъхване, до преумора, но сякаш тази мечта бяга от нас със скорост два пъти по-силна от тази, с която ние тичаме след нея.
Понякога ми се иска да изключа всяко неприятно чувство в мен, което толкова натрапчиво горчи на небцето.
Понякога искам да се доверя, без доверието ми да бъде стъпкано и смазано на земята.
Понякога просто се нуждая от хора, които да не ме предават.

Понякога просто се нуждая от рамо, на което да отроня някоя сълза.

Понякога си мисля, че би могло всички ние да погледнем в себе си и да видим, че носим сърца, които се нуждаят да обичат и да бъдат обичани. Че имаме сърца, които не трябва да обгръщаме в лед.

Понякога ми се иска ние .... хората ... да не се нараняваме толкова много, но е толкова трудно .. Неизбежно е..

От Нета
Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.
Източник: Еклесиаст 3:1-8