Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш, какво става вътре в теб.
Уейн Дайър
Понякога бях лъчезарна,
раздавах нежност и смях.
На живота бях благодарна
усмихната, слънчева бях.

По пътя си срещах неволи
и смело заставах пред тях.
В сърцето ме бяха проболи,
но често победител аз бях.

Друг път, лоша, сърдита
стаила в душата си яд,
нападайки търсих защита,
не исках да бъда, но бях.

Тъй често и много самотна,
за всеки и всичко скърбях.
Потъвах и плачех сиротна -
сред хора самотница бях.

Обичах, но бях и обичана.
Желаех, мечтаех, копнях.
Аз сетих и болка родилна -
колко пъти майчица бях.

Сама оценявах се строго,
вглъбена, всичко разбрах.
Сред образи толкова много
щом бях, аз всъщност живях.

- Анета Саманлиева!
Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но без да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш… че днес можеш да разчиташ на мен…. Безусловно.
Хорхе Букай
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Валери Петров
Във теб препънах се и паднах,
и се ударих много лошо.
До днес, опитвам се да стана
и белезите във душата нося.

До днес събирам си куража
и търся истинска опора,
да се надигна, да покажа,
че си изстрадах вече болката.

Ще стана! Няма как да не е!
С опора или без опора,
щом образът ти избледнее,
а то ще е, знам, много скоро!

Но...няма как да се забрави,
онази болка във сърцето!
Защото любовта остава,
завинаги...до прага към небето!
Любов Алипиева