Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

"Понякога трябва: Да затвориш очи, за да видиш... Да замълчиш, за да кажеш... Да избягаш, за да се върнеш... Да се изгубиш, за да се намериш... Да паднеш, за да станеш... Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш... Да спреш да търсиш, за да откриеш... Да спреш, за да се огледаш... Да спреш, за да ПРОДЪЛЖИШ..."
....Някъде далеч от тук,на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце.До неотдавна бе бушувала страшна буря.Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните сякаш вече уморени нежно галеха брега.Възрастния човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше още по-чист.
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата.Възрастния човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето.Когато приближи той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана.Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше.Старецът си помисли нещо и попита:
-Какво правиш?Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
-Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда....
Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

Автор - Веселина Атанасова