Когато тя си тръгне бясна [Последвай я]..
Когато тя гледа устните ти [Целyни я]..
Когато тя те бута или те удря [Стисни я и не я оставяй да си тръгне]..
Когато започне да те псува [Целуни я и и кажи, че я обичаш]..
Когато тя е тиха [Попитай я какво не е наред]..
Когато тя те игнорира [Дай и своето внимание]..
Когато тя се отдръпне [Придърпай я обратно]..
Когато я видиш в лоша светлина [Кажи и, че е красива]..
Когато я видиш, че започва да плаче [Просто я дръж и не казвай дума]..
Когато я видиш да върви [Промъкни се и я прегърни в гръб]..
Когато е изплашена [Защити я]..
Когато лежи на рамото ти [Вдигни главата и и я целуни]..
Когато открадне любимата ти шапка [Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ]..
Когато те дразни [Подразни я и ти и я накарай да се засмее]..
Когато те погледне със съмнение [Подкрепи се с ИСТИНАТА]..
Kогато ти каже тайна [Пази я сигурна и не я казвай]..
Когато те гледа в очите [Не поглеждай настрани, докато тя не го направи]..
Когато и липсваш [Вътрешно я боли]..
Когато разбиеш сърцето и [Болката никога не изчезва истински]..
Когато каже, че това е краят [Тя все още иска да бъдеш неин]...

Мило непораснало момиче,
все така из облаци летиш,
приказките още ги обичаш
и с оная стара кукла спиш.
Виждаш я луната - чиста, кръгла,
без петно и без пукнатина.
На опашката за вятър - първа!
Първа.И последна. И сама!
Влюбваш се във хората наслуки:
тоз обичаш и обичаш друг.
На живота мъдрите поуки
ги захвърляш в кошче за боклук.
Стиховете в розово обличаш
и като дете им вярваш ти.
Смешно, непораснало момиче,
трудно е..., не, няма да го кажа!
Може би така е по-добре.
Рано ти е още да останеш
птица със подрязани криле.

Камелия Кондова

 

Липсваш ми

във ъгъла на смачкания ден,

липсваш ми,

там някъде по лунната пътека,

липсваш ми,

самотен изгревът се вглежда в мен,

отчаян чака залезът надежда.

Липсваш ми,

когато съм по старите места,

липсваш ми

през всичките сезони,

липсваш ми,

особено в оная самота,

която само ти умееш да прогониш.

Липсваш ми!

Не знаеш колко.

Със думи не мога да го изразя.

Със всеки жест, със всеки поглед,

със нежното докосване в нощта.

Ах, как ми липсваш! Чак до болка.

Разяжда всичките ми сетива.

При мен е тука самотата

крещяща, властна и с тъга.

Ах, как ми липсваш!

Ала не могат скоро,

нашите сърца

в едно сърце да се превърнат..