Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Да знаеш, че някой уж твой любим има нежна душа, да знаеш кое го наранява и въпреки това да го правиш ... трябва да си или много глупав или да лъжеш за любовта си. Но и в двата случая едно е сигурно: колкото и да е търпелив, добър и готов да дава нови шансове да не се провалиш, един ден раненият ще си тръгне. Този, който ще съжалява ще си само ти, а радостта ще бъде за следващият, който ще осъзнае какво има до себе си и няма да го остави да си замине.

Отначало бяхме просто приятели, но ти значеше много за мен! Беше в умът и сърцето ми непрестанно, всяка секунда,минута, час....Все още не зная откъде се появиха чувствата ми, в началото ми беше безразличен, но дойде момент, в който просто се влюбих и когато те видех ми даряваше глътката въздух, която без теб ми липсваше и сякаш се задушавах...Не те познавах перфектно, но знаех, че характерът ти е труден и че ще боли ако те получа.. И знаех, че ти може би не би ми обърнал вниманието, на което се надявах, но след дълъг период го направи...и беше прекрасно, никога няма да забравя целувките, докосванията парещи тялото ми и времето, което прекарвахме заедно... Докато бях с теб, моя незабравима любов, наред със щастието имаше и безброй нощи, удавени в сълзи, защото знаех, че няма да останеш дълго и познах... Пак си останахме приятели но обстоятелствата ме карат да дерзая, дали все още съм в умът ти или сърцето ти?... Все още си мисълта, с която заспивам и с която се събуждам...Не зная дали все още имам шансове, но зная, че ако можех да върна времето назад, бих постъпила по същият начин, бих приела да бъда с теб, за да преживея онези прекрасни мигове, които все още изгарят ума и сънищата ми...Дори сълзите, които пролях, защото в моите очи си прекрасен и си заслужаваш, колкото и студено да е сърцето ти. Имам причини да те оставя в сърцето си завинаги, моя незабравима любов... Цветослав Христов

''Ако ти дадат ключ и парола за достъп
и ти отворят вратата на женско сърце,
събуй си обувките и стъпвай на пръсти
вместо да грабиш и с двете ръце
Там е всичко от кристал и коприна
Чисто и нежно е, жива светиня
Женската душа е ранима и фина,
и потъпчеш ли я ще загине
Ако си поканен, ако си искан
помисли си дали да останеш
Тук запомни, че е всичко наистина
Изгаси прожекторите, недей да играеш
Няма опит-неопит на жената в сърцето
В него няма коректор за поправка на грешки
Разбитото разбито е и взетото взето
Ако не искаш ключа, върни го... И си върви.
По-човешко е''