Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
“Брой си стъпките, когато влизаш в живота на някой друг! Брой ги, защото са ти нужни много,за да влезеш, а после с една единствена искаш да излезеш... И помни - не е губещ онзи, който вътре те пуска, а онзи - който с една стъпка напуска!”
Както всяка година на Бъдни вечер кралят поканил своя премиер-министър на разходка. Той с удоволствие се разхождал по украсените улици на града. За да не го познаят хората, и двамата се маскирали като търговци от далечните страни.

Разхождайки се бавно по центъра на града, те наблюдавали гирляндите, запалените свещи на стъпалата пред къщите, будките, мъжете, жените и децата, които забързано отивали при близки и приятели, за да посрещнат празника на богато подредената трапеза.

На връщане пътят им минавал през квартала на бедняците. Там всичко било различно. Нямало светлини, свещи, нямало го аромата на вкусните блюда. И по улиците нямало почти никого. Кралят заръчал на своя премиер-министър както всяка година да се погрижи в бъдеще за бедните в кралството. Министърът кимнал с глава, но знаел, че този въпрос, попадайки във водовъртежа на бюрокрацията, скоро ще бъде забравен.


Изведнъж дочули музика. Тя идвала от една изгнила дървена къщурка. Двамата надникнали любопитно през процепите в къщата. Гледката, разкрила се пред тях, била странна: един старец седял в инвалидна количка и изглеждал така сякаш плаче, докато едно гологлаво момиче танцувало. До нея вглъбен младеж пеел народна мелодия, отмервайки такта с дайрето си.

„Изумително! Дай да разберем какво се случва там” - казал кралят на министъра.
Той почукал на вратата. Младежът престанал да свири, отворил и поканил гостите да влязат.
„Ние сме търговци. Минаваме от тука и търсим място, за да преспим. Чухме музиката и видяхме, че още сте будни. Може ли да пренощуваме при вас?”
„Страноприемниците в града със сигурност ще ви приютят. За съжаление, ние не можем да ви приемем. Музиката може да звучи, в нашите сърца обаче се е настанила тъга и мъка.
„А може ли да попитаме защо?“
„Добре, ще ви кажа - рекъл старецът. - Осигурих на сина си добро образование, за да стане един ден секретар в кралския дворец. Но годините си минаваха и така и не се отвори свободно място. Вчера през нощта имах един странен сън. Появи се един ангел и ми заръча да купя една сребърна чаша, защото кралят ще ме посети. Той ще пие от нея и в крайна сметка ще назначи сина ми.
Ангелът беше толкова убедителен, че аз реших да направя това, което ми заръча. И тъй като ние нямаме пари, моята снаха отиде днес на пазара и си продаде косата, а с парите купихме чашата, която стои ето там. Сега двамата със сина ми се опитват да ме развеселят, тъй като е Коледа, но това не помага.
Кралят видял сребърната чаша и помолил да му сипят малко вода, понеже бил жаден. Преди да си тръгне се обърнал към тримата: „Каква случайност! Днес бяхме при премиер-министъра и той ни каза, че следващата седмица ще обяви конкурс за пост в двореца.
Старецът кимнал добродушно, но не му повярвал и се сбогувал с чужденците. На следващия ден обаче в града бил разгласен конкурс за поста секретар в кралския палат. В уречения час приемната зала била пълна с хора и всеки от тях искал да кандидатства за обявеното място.
Премиер-министърът пристъпил и помолил всички присъстващи да извадят лист и писец.
„Ето я и темата на съчинението: Защо плаче един старец, танцува една гологлава жена и пее един тъжен младеж?”
Шепот от изумление се разнесъл из залата. Никой не знаел каква история да напише. Само един бедно и скромно облечен младеж в ъгъла на залата се усмихнал и започнал да пише.

Хората мислят, че могат да се влюбят, само когато срещнат достоен човек - глупост! Никога няма да намериш такъв. Хората смятат, че ще могат да заобичат само когато намерят съвършен мъж или жена - безмислица! Никога няма да ги намерите, защото съвършена жена или съвършен мъж не съществуват, или ако съществуват, вашата любов изобщо не ги вълнува. Не изисквайте съвършенство, защото така няма да намерите никаква любов, струяща в самите вас. Напротив, ще станете съвсем нелюбещ. Хората, които изискват съвършенство, са много нелюбещи, невротични хора. Дори и да намерят любим или любима, те изискват съвършенсвтво, любовта бива разрушена заради това изискване. Когато мъж се влюби в жена, или жена в мъж, веднага идват изискванията! Жената почва да настоява мъжът да стане съвършен, просто защото се е влюбил в нея. Като че ли е извършил някакъв грях! Сега той е длъжен да бъде съвършен,сега той трябва да захвърли всички недостатъци - просто заради тази жена!С...ега той не може да бъде просто човек.Или трябва да стане супермен, или - фалшив човек, измамник. И понеже е много трудно да станеш супермен, ставаш измамник. Хората почват да се преструват, да влизат в роли, да разиграват игри. Запомнете, никога не изисквайте съвършенство.Нямате право да изисквате каквото и да било от който и да било. Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, но не искайте нищо - защото той не е длъжен да ви обича! Ако някой ви обича - това е чудо, изпитвайте трепет пред това чудо! Любовта е функция, естествена като дишането. Когато обичате някого, не започвате с изискванията; така от самото начало затваряте вратата. Не очаквайте нищо. Ако нещо дойде, почувствайте благодарност. Ако нищо не идва, значи не трябва да идва, и няма необходимост да идва.Не можете да очаквате това.