Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
на тези, които не си задават въпроса "Аз съм ли съм луд или другите" Случва ми се, напоследък когато чета за някакви неща, които се случват. Боже, дано да съм аз неразбиращата. Спокойно завиждам.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!


Стефан Цанев

УСМИВКАТА НА МОНА ЛИЗА

От тебе не отвръщам аз лице.
Защото над пазача си застиваш
с изящно сплетени ръце
и се подсмиваш.

Прочута си като онази кула в Пиза,
в усмивката ти виждат иронично тържество.
Но да... Защо се смееш, Мона Лиза?
На нас, заради нас, въпреки нас, със нас -
или пък за какво?

Без думи учиш ни какъв е земният ни дял.
Понеже, Лизхен, от портрета ти личи,
че който на света премного е видял,
усмихва се, ръцете на корема скръства
и мълчи.

Курт Тухолски
Превод от немски: Венцеслав Константинов
Ако си знаете цената, значи се е налагало да я казвате на някого.

Ако сте кръгла нула, излишно е да се правите на три и половина.

***

Being a Human

I'm so glad, so deeply satisfied
That I have no extrasensory perception;
Or else--who knows?--I might have defied
The laws of God and Man--without exception.

I'm so pleased, contented, and relieved
That I have so very little power;
If I had more of it, perhaps I'd have conceived
A higher edifice than Babel's tower.

It's nice to know I'm a mortal man
And not above the fight of Evil versus Good,
And that things happen which I don't plan,
That I can't do without drink or food.

The list of all my faults may have enormous length,
But, luckily, I also have my strengths.

David Turow
http://www.poets.us/life_poetry.htm

***

Ние белязаните,
обречените
на вечно детство,
се усещаме
през девет царства,
векове
и морета
- просто в небето се срещат крилете ни.
Всички сме странни -
сами търсим болките ви,
сами ги вземаме - да ви олекне.
И натоварени с двойната тежест,
ускорително падаме.
Пак към небето.
Често от нищо обидени, млъкваме.
Или с внезапен смях ви смущаваме.
Вашите праведни забележки
гордо преглъщаме.
После забравяме.
И пак очакваме от вас една ласка,
една топла дума, една усмивка.
Не се притеснявайте от добротата ни!
Не се дразнете от нашта наивност!
Ний цял живот се учим да ходим
много старателно.
Но не умеем.
Хора с клинично земно здраве,
простете нас -
болните
от небесно притегляне!


ИГЛИКА ПЕЕВА

***

* * *

Аз съм дом, но край мен са с души на бездомници.

Аз съм хляб, но издигнат е в култ шоколадът.

Аз съм дъжд, но без семе земята безплодна е.

Аз съм нощ непознала любов, а засада.



Този свят сам с иглата разкъсва си вените:

наркоман, който помпа ли помпа кръвта си

и не знае, търкалящ се в абстиненция,

от какво е зависим – за да го търси.



Аз не смея да съдя тез къщи аврамови,

разградените дворища… Искам обаче

всяка клетка у мен да си бъде с мембраната.

Аз съм път: не допра ли до порта – аз нищо не знача.


Анна Огнянова Колчакова
.....

II

Отдавна съм
на гости на душата ти.

И знам -
не трябва да се заседявам.

Аз само ще изпия чая си,
ще вкуся

сладкишите пресъхнали на думите...

За кратко
много светове ще ни допуснат в себе си.

Но невъзможно е
да станем техни жители...

....

Лиляна Желязкова