Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

ЖИВОТЪТ Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО – ПОСРЕЩНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ДАР – ПРИЕМИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПРИКЛЮЧЕНИЕ – ОСЪЩЕСТВИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е МЪКА - НАДМОГНИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ДЪЛГ - ИЗПЪЛНИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ИГРА - ИЗИГРАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ТАЙНСТВО – ОТКРИЙ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ПЕСЕН – ИЗПЕЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ВЪЗМОЖНОСТ – ИЗПОЛЗВАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е ПЪТЕШЕСТВИЕ – ИЗВЪРШИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ОБЕЩАНИЕ – СПАЗИ ГО.
ЖИВОТЪТ Е ЛЮБОВ – ОТРИЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е КРАСОТА – ВЪЗХВАЛИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ИСТИНА – ОСЪЗНАЙ Я.
ЖИВОТЪТ Е БИТКА – ПРИЕМИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЗАГАДКА – РАЗРЕШИ Я.
ЖИВОТЪТ Е ЦЕЛ – ПОСТИГНИ Я.

Момче кара мотор със 180 км/ч и с момиче, седящо отзаде!
Момичето: По -бавно!Намали!Това е страшно.
Момчето: Не, това е весело.
Момичето: Нaпротив,намали,моля те!
Момчето: Добре, кажи, че ме обичаш!
Момичето: Хубаво!Обичам те!Сега намали!
Момчето: Сега ме прегърни силно!
*Момичето прегръща момчето*
Момчето: Сега може да вземеш шлема от главата ми и да си го сложиш на себе си!
*Момичето взе шлема...*
На другия ден във вестника пише : Мотор катастрофирва, блъскайки се в каменна стена!В настроящия момент на мотора се намираха двама души и само един оцеля!...Всъщност момчето на половиния път разбра, че спирачките не работят, но не каза на мамичето, а го помоли да му каже, че го обича и да го прегърне за последен път, също и да вземе шлема, за да остане жива, без значение, че това значеше за момчето смърт!

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

Колко струва чаша вода, която живота спасява?
Колко струва една усмивка, която в сърцето остава?
Колко струва едно палто, което да те пази от студа?
Колко струва една мечта, която прогонва скръбта?
Колко струват едни очила, с които да виждаш реално?
Колко струва едно лице, което да ти пасва идеално?
Колко струват едни обувки, с които от себе си да избягаш?
Колко струва едно сърце?…
…Зависи…Ти колко даваш?