Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
у-дома-съм....
Има хора уютни като дом. Прегръщаш ги и разбираш - у дома съм...
спомен
Догаря първата цигара,а с нея и спомена за теб.
От сърцето ми откъсва се частица със стон трогателен,свиреп.
Животът си е мой и аз ще го живея,мястото в него вече не търси.
Само догарящ спомен ти остана изчезващ в сивкавия пепелник.
Цигарата скъсява се,по-малко смалява разстоянието между нас и след като димът изчезне ще бъдеш ти един забравен фарс!
Достатъчно в сърцето си те пазех,с надеждата,че всичко ще възкръсне.Но може ли една изгаснала цигара да се възроди от пепелника мръсен?
За мен ти си само пепел,останала от цигарата загасена.
Не искам повече безсънни нощи,от теб съм прекалено много уморена.
Пак ще бъда същото момиче,забравило за авантюра стара,завинаги от паметта си те изтривам с блясъка на втората цигара!
няма-заглавие:-1376031997
“Идва момент, в който просто обичаш някого.
Не защото е добър или лош,
или какъвто и да било.
Просто го обичаш.
Това не означава, че ще бъдете заедно завинаги.
Не означава, че няма да се нараните взаимно.
Значи само, че го обичаш.
Понякога въпреки това, което е,
а понякога заради това, което е.
И знаеш, че и той те обича,
понякога заради това, което си,
а друг път въпреки него.”
/Анита Блейк/

Никога в своя живот не съжалявай, че познаваш някой човек. Защото добрите хора ти даряват щастие, чрез лошите трупаш опит, а злите ти дават урок. Във всеки случай нещо получаваш - нищо не губиш. Защото това, което си научил в живота, е ПОБЕДА.







защо!!

Колко много ни нараняват хората, които обичаме. Предателството им никога не се забравя, защото толкова много ги обичаме и никога не очакваме, че ще ни уязвят. Винаги им прощаваме, колкото и да ни боли. Но всяко едно предателство отчупва по парченце от сърцата ни и го отнася в небитието. Колко ли предателства може да понесе това сърце? Колко ли лъжи и удари сме способни да преживеем? Колко ли пъти си казваме, че тези хора ни нараняват без да искат? А защо всъщност го правят? Има дни в които с прискърбие си спомням онези мигове от живота си, в които съм страдала, защото човек, който обичам е постъпил зле. Толкова много моменти се изнизват през ума ми, че понякога се чудя как е възможно. Колко много лъжи съм чула, колко много празни обещания, колко много лоши думи, казани в моменти на ярост. Човек се оплита в спомените за изстрадани дни и си казва, че няма как да излезе от там – като лабиринт, или някаква спирала, която те повлича все по-надолу. Много е тъжно, много. Психолозите казват, че човекът е така устроен, че запаметява повече лошите изживявания, отколкото добрите. И това е така. Колко ли пъти неволно и аз съм наранявала хора, които ме обичат? Тъжно! Защото аз не съм искала. Казвала съм думи, които болят. Извършвала съм дела, които нараняват. Но никога, никога не съм искала да причиня болка. Мислех си, кое е това, което не мога да простя. Може би лъжата? Или предателството? А може би не мога да простя за погубените си надежди и мечти. И пак, не. Това съм го прощавала. Но не мога да простя едно – ако трябва да преглътна себе си, да направя компромис, който погубва същността ми. Разбира се, ако някой те обича и държи на теб, той би опитал да не те наранява, а ако го направи, то ще е неволно. Но тогава защо допускаме да обичаме хора, които умишлено ни причиняват зло? Защо допускаме да ни лъжат, да ни заблуждават, да ни обиждат, да ни предават, да ни смачкват? Защо обичаме хората, които ни нараняват? Ето, това не мога да осъзная! И колкото повече те ни тъпчат, толкова повече се вкопчваме в тях, сякаш се пристрастяваме към болката и искаме още и още. Трябва да има лечение за това пристрастяване… Странно, кое е това нещо, което може да събере отново парченцата, откъсвани с години от сърцата ни? Толкова много искам да си върна невинността и вярата в хората… в хората, които обичам!

“Някои хора правят света специален, само защото са в него. Благодаря за Приятелството! Благодаря, че си в моя свят! ” Free Image Hosting





Free Image Hosting
Google Start Pages
Quotes and Sayings
Names and Meanings