сряда, 26 април 2017
петък, 10 февруари 2017
вторник, 17 септември 2013
Констатация
Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати – се затварят.
Реки прекосени – не са същите.
Думи изказани – не се забравят.
Хвърлени камъни – тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.
Топла прегръдка – значи приятел.
Сълза да пророниш – ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.
После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.
Мира Дойчинова - irin
Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати – се затварят.
Реки прекосени – не са същите.
Думи изказани – не се забравят.
Хвърлени камъни – тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.
Топла прегръдка – значи приятел.
Сълза да пророниш – ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.
После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.
Мира Дойчинова - irin
вторник, 17 септември 2013
Лунен шепот
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...
Дамян Дамяно
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...
Дамян Дамяно
сряда, 04 септември 2013
вторник, 06 август 2013
Живей приятелю!Живей,
когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички
за да не паднеш в техен плен!
Живей,
когато от тревога
отрониш първата сълза
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели мишки и гризачи
които ровят в твоя ден!
Живей,
с умората на всеки
сънуваи неговия сън
и ако всичко си отрекъл
повикай слънцето отвън!
Живей,
когато те разлюбят
сверткавици и ветрове
и нежноста започне грубо
метални устни да кове!
Живей,
с гласа на препирните
на малките си дъщери
изстинеш ли съвсем-опитай
ледът искра да сътвори!
Живей,
дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
усещаш само нож в гърба!
Живей,
за всичко!А когато
животът вече изгори
вдигни се пак,и без остатък
останките му събери!
Живей,
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега-
ЖИВЕЙ,приятелю,
живей!
Евстати Бурнаски
когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички
за да не паднеш в техен плен!
Живей,
когато от тревога
отрониш първата сълза
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!
Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели мишки и гризачи
които ровят в твоя ден!
Живей,
с умората на всеки
сънуваи неговия сън
и ако всичко си отрекъл
повикай слънцето отвън!
Живей,
когато те разлюбят
сверткавици и ветрове
и нежноста започне грубо
метални устни да кове!
Живей,
с гласа на препирните
на малките си дъщери
изстинеш ли съвсем-опитай
ледът искра да сътвори!
Живей,
дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
усещаш само нож в гърба!
Живей,
за всичко!А когато
животът вече изгори
вдигни се пак,и без остатък
останките му събери!
Живей,
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега-
ЖИВЕЙ,приятелю,
живей!
Евстати Бурнаски
вторник, 05 март 2013
Усещане
Усещане за нещо съвършено,
което ще се случи всеки миг,
обзема ме и чувството вълшебно,
като икона ми явява твоя лик.
Грешни сме... Но кой не е кажи?
И ако трябва пак да избера,
аз грешно ще живея всички дни,
стига ти, до мен да си сега
Свeтлината в твоите зеници,
ще ме опива като вино руйно,
Абаносовите ти къдрици,
безмълвно ще роят ензими буйни.
Любовта ти ме опиянява...
Потъвам в океан от страст.
В нощите, в съня ми се явяваш
с щастие във вечната и власт.
Косите ти - ухаещи цветя,
разцъфнали по голото ти тяло
предвестник са на пролетта,
която дълго с тебе сме желали.
Постой така... Не сe превръщай в сън...
Без теб отново ще осиротея,
и със звездите светещи навън,
останал сам, за тебе ще копнея.
Найден Найденов
Усещане за нещо съвършено,
което ще се случи всеки миг,
обзема ме и чувството вълшебно,
като икона ми явява твоя лик.
Грешни сме... Но кой не е кажи?
И ако трябва пак да избера,
аз грешно ще живея всички дни,
стига ти, до мен да си сега
Свeтлината в твоите зеници,
ще ме опива като вино руйно,
Абаносовите ти къдрици,
безмълвно ще роят ензими буйни.
Любовта ти ме опиянява...
Потъвам в океан от страст.
В нощите, в съня ми се явяваш
с щастие във вечната и власт.
Косите ти - ухаещи цветя,
разцъфнали по голото ти тяло
предвестник са на пролетта,
която дълго с тебе сме желали.
Постой така... Не сe превръщай в сън...
Без теб отново ще осиротея,
и със звездите светещи навън,
останал сам, за тебе ще копнея.
Найден Найденов
вторник, 05 март 2013
ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.
Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.
Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Мария Вергова
Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ да те изгарям.
Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а утре - кротка, мила и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.
И зарад мен горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а след това, с наивност на дете,
да плача за врабче с крило ранено.
Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!
И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска да се влюбиш!
Мария Вергова