http://www.online-image-editor.com/

http://www.blacksea.biz/modules/posledni-stat­ii/

От Бис.БГ

Констатация

Нито един миг не се повтаря.
Нито едно време не се завръща.
Врати преминати – се затварят.
Реки прекосени – не са същите.
Думи изказани – не се забравят.
Хвърлени камъни – тежат на място.
Дадена прошка всичко прощава.
Обич без сметка е равна на щастие.
Топла прегръдка – значи приятел.
Сълза да пророниш – ще се избърше.
Синьото винаги е простор за душата.
Всичко започва. И неизменно свършва.
После се ражда, така, отначало.
Пък самотата е вярна другарка.
Колко сме взели и колко сме дали?
Само сърцето ще ни е мярка.

Мира Дойчинова - irin

Лунен шепот

В тази бяла лунна тишина
кой ли свири Лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно! Не плачи!
Нищо, че навън се мръква рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай - долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната...

Дамян Дамяно

http://up-image.ru/

http://www.photoshow.com/watch/yC7jh3Gr

Живей приятелю!Живей,
когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички
за да не паднеш в техен плен!

Живей,
когато от тревога
отрониш първата сълза
и търсиш в утрото приятел
на детските си небеса!

Живей,
когато ти се плаче
или до плач си отвратен
от бели мишки и гризачи
които ровят в твоя ден!

Живей,
с умората на всеки
сънуваи неговия сън
и ако всичко си отрекъл
повикай слънцето отвън!

Живей,
когато те разлюбят
сверткавици и ветрове
и нежноста започне грубо
метални устни да кове!

Живей,
с гласа на препирните
на малките си дъщери
изстинеш ли съвсем-опитай
ледът искра да сътвори!

Живей,
дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
усещаш само нож в гърба!

Живей,
за всичко!А когато
животът вече изгори
вдигни се пак,и без остатък
останките му събери!

Живей,
и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега-
ЖИВЕЙ,приятелю,
живей!

Евстати Бурнаски

Усещане

Усещане за нещо съвършено,

което ще се случи всеки миг,

обзема ме и чувството вълшебно,

като икона ми явява твоя лик.



Грешни сме... Но кой не е кажи?

И ако трябва пак да избера,

аз грешно ще живея всички дни,

стига ти, до мен да си сега



Свeтлината в твоите зеници,

ще ме опива като вино руйно,

Абаносовите ти къдрици,

безмълвно ще роят ензими буйни.



Любовта ти ме опиянява...

Потъвам в океан от страст.

В нощите, в съня ми се явяваш

с щастие във вечната и власт.



Косите ти - ухаещи цветя,

разцъфнали по голото ти тяло

предвестник са на пролетта,

която дълго с тебе сме желали.



Постой така... Не сe превръщай в сън...

Без теб отново ще осиротея,

и със звездите светещи навън,

останал сам, за тебе ще копнея.

Найден Найденов

ЗАЩОТО СЪМ ЖЕНА

Такава съм, защото съм жена –

променлива, влудяващо различна.

Понякога съм ангелски добра,

понякога на демон заприличвам.



Недей да ме упрекваш, че безчет

любовни думи мога да повтарям,

а после, по-студена и от лед,

с мълчание от студ да те изгарям.



Че може днес от гняв да се взривя

и в мене да изригнат сто вулкана,

а утре - кротка, мила и добра –

да легна аз до мъжкото ти рамо.



И зарад мен горкото ти сърце

без милост и без жал да е сломено,

а след това, с наивност на дете,

да плача за врабче с крило ранено.



Не ще ме разбереш, не ме вини!

И други преди теб не са успели.

През вековете колко ли жени

духа си буен в мойта кръв са влели!



И в лабиринтите на моята душа,

когато безвъзвратно се изгубиш,

недей, не ме упреквай за това!

Ти сам във мен поиска да се влюбиш!


Мария Вергова