Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

ДОКАЗА, ЧЕ Е ПО-СИЛЕН ОТ ХОРАТА “Тези дни имах удачен улов. Намерих леговище на вълци. Вълчицата я убих с един изстрел, а двете малки вълчета удавих в близката река. Живея съвсем близо до гората и занесох трупа на вълчицата вкъщи, за да се похваля пред семейството и приятелите си. По пътя някъде зад мен се раздаде вълчи вой, но този път беше някак необичаен. Беше пропит с мъка. На следващото утро ме разбуди лаят на кучето. Станах и излезнах на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а малката ми дъщеря си играеше весело с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше бясно, но едва ли можеше с нещо да помогне, дори и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и веднага разбрах, че това е той, че вчера бях убил неговото семейство. Стоях замръзнал на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да помогна на дъщеричката си, а тя самата изобщо не разбираше в каква опасност е. Очите ми се напълниха със сълзи, а дъщеря ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах силно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си тръгна. И не стори нищо лошо нито на дъщеря ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях причинил, за смъртта на неговата вълчица и децата му. И все пак той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да разбера, че съм убил деца и ми предаде неговата болка. Доказа, че е по-силен от хората! " - Емилиян Станев

няма-заглавие:-1529899120
СЛЕД 100 ГОДИНИ
Целувам по очите ти непадналия сняг
и моля прошка от душата ти безсънна.
Не зная, как преминах този праг
след 100 години тука да осъмна.

И някак да те гледам отстрани,
да се побърквам, че мълчи морето,
да нямам спомен откога боли,
да ме препъва вятъра на кея...

След 100 години все ще е така
някой някъде ще се завърне.
Но аз разбирам чак сега,
колко ми е липсвало да те прегърна...

Вече нямам търпение за определени неща – не защото съм станал арогантен, а просто защото достигнах една точка в живота си, в която не искам да губя повече време за неща, които не харесвам или ме нараняват. Нямам търпение за цинизма, прекалената критика и всякаквите там изисквания. Изгубих желание да угаждам на хората, които не ме харесват, да обичам онези, които не ме обичат и да се усмихвам на онези, които отказват да ми подарят и една усмивка. Вече не отделям и една минута на хората, които лъжат или искат да манипулират. Реших повече да не съществувам съвместно с претенцията, лицемерието, нечестността и евтиното ласкателство. Не толерирам избирателната ерудиция, нито академичната арогантност. Не мога да се нагодя и към популярното клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на различия и затова избягвам хората със закостенял и лишен от гъвкавост характер. В приятелството не харесвам липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с хората, които не знаят как да направят един комплимент или да ти кажат една окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хората, които не харесват животните. И накрая нямам никакво търпение за хората, които не заслужават да ги търпя!

Защо ли на някого му е притрябвало да излиза в Америка за да надникне в профила ми? :)

„На човек му трябва твърде малко, за да е щастлив и твърде много, за да разбере това.”