Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Липсват ми хора. От онези, които имат светлина и те усмихват като ги видиш отдалеч, онези с искрените очи, онези хора, които ти проговарят без да казват ни една дума. А заговорят ли, то не е просто разговор, а среща на познали се сродни души. Липсват. Тъжно е. Все по-често срещам актьори. Но не професионалисти, избрали пътя на Изкуството, а от онези жалките, които опитват да изиграят другите със своите роли и ежедневни превъплъщения в името на своето собствено, егоцентрично съществуване. И за сметка на съществения дефицит на рационалност, етика и първична доброта, ще се "радваме" все повече на несъществения излишък от преправени физиономии и поведения. Липсват ми хора, а други - никак.

На човек му отнема една минута да хлътне по някой, един час да хареса някой и един ден да се влюби в някой... но и един живот не стига, за да забрави някой!

ДОКАЗА, ЧЕ Е ПО-СИЛЕН ОТ ХОРАТА “Тези дни имах удачен улов. Намерих леговище на вълци. Вълчицата я убих с един изстрел, а двете малки вълчета удавих в близката река. Живея съвсем близо до гората и занесох трупа на вълчицата вкъщи, за да се похваля пред семейството и приятелите си. По пътя някъде зад мен се раздаде вълчи вой, но този път беше някак необичаен. Беше пропит с мъка. На следващото утро ме разбуди лаят на кучето. Станах и излезнах на двора. Картината, която видях ме вцепени. Огромен сив вълк стоеше в средата на двора, а малката ми дъщеря си играеше весело с опашката му, кучето беше вързано на верига и лаеше бясно, но едва ли можеше с нещо да помогне, дори и да беше развързано. Погледите ни с вълка се срещнаха и веднага разбрах, че това е той, че вчера бях убил неговото семейство. Стоях замръзнал на прага и ясно разбирах, че с нищо не мога да помогна на дъщеричката си, а тя самата изобщо не разбираше в каква опасност е. Очите ми се напълниха със сълзи, а дъщеря ми, като ме видя, остави вълка и изтича засмяна към мен. Прегърнах я и я притиснах силно към гърдите си. Вълкът ни гледа известно време, обърна се и си тръгна. И не стори нищо лошо нито на дъщеря ми, нито на мен. Не отмъсти за болката, която му бях причинил, за смъртта на неговата вълчица и децата му. И все пак той си отмъсти. Но без да пролива кръв. Даде ми да разбера, че съм убил деца и ми предаде неговата болка. Доказа, че е по-силен от хората! " - Емилиян Станев

Вече нямам търпение за определени неща – не защото съм станал арогантен, а просто защото достигнах една точка в живота си, в която не искам да губя повече време за неща, които не харесвам или ме нараняват. Нямам търпение за цинизма, прекалената критика и всякаквите там изисквания. Изгубих желание да угаждам на хората, които не ме харесват, да обичам онези, които не ме обичат и да се усмихвам на онези, които отказват да ми подарят и една усмивка. Вече не отделям и една минута на хората, които лъжат или искат да манипулират. Реших повече да не съществувам съвместно с претенцията, лицемерието, нечестността и евтиното ласкателство. Не толерирам избирателната ерудиция, нито академичната арогантност. Не мога да се нагодя и към популярното клюкарстване. Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на различия и затова избягвам хората със закостенял и лишен от гъвкавост характер. В приятелството не харесвам липсата на лоялност и предателството. Не се разбирам с хората, които не знаят как да направят един комплимент или да ти кажат една окуражителна дума. Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хората, които не харесват животните. И накрая нямам никакво търпение за хората, които не заслужават да ги търпя!

Защо ли на някого му е притрябвало да излиза в Америка за да надникне в профила ми? :)

„На човек му трябва твърде малко, за да е щастлив и твърде много, за да разбере това.”

" И когато ке дойде времето да избираш со кого да вървиш заедно, ей тогава да си помислиш какви хора искаш ти да имаш до тебе си. Искай такива дето ще ти казват всичко. И хубавото. И лошото. И доброто. И кривиците. Защото, ако искаш да имаш край тебе такива, дето ще правят след тебе каквото ти си правил, такива дето ти като кимнеш с глава и те ще кимват... Ехейй, че ако е така, защо са ти? Ако е така, тя и сянката ти прави същото. Като искаш някой да повтаря по тебе, ходи си сам, със сянката си. Като искаш дружина, ей тогава намери хора, дето няма да гледат в тебе, ами да гледат в същата посока като тебе! " -Джоко Росич