Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
да-се-завърнеш-в-бащината-къща
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ни завещаха-
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш:мамо,мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О,скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

Д.Дебелянов
на-димчо-дебелянов
Най-сетне се завърна в своя дом-
там Старата душата си изплака,
а в стаята-твой пристан и подслон,

иконата молитвено те чака...
Разбудил двора в мрака онемял,
де всякоя тревичка теб е драга,
от дни на бран и горест натежал,

седни с едно щурче ей там,на прага.
Куршумът тука няма да те стигне,
тук вишна белоцветна те прегръща,
а Старата реди:Най-сетне, сине!
Завърна се във бащината къща!

Добрин Паскалев
боже,колко-обичам
Боже,колко обичам
утрото в планината.
Лъч когато потича
в стаята като злато.

Тишината петлите
с крясък дрезгав раздират
и през клони лъчите
на лицето се спират.

А отсреща гората
бавно сякаш разсъмва
от сън летен и кратък
на нощ топла и тъмна.

Във краката росата
рони бисери бели
и ги пие земята
със устни зажаднели.

Мравки правят пътека
и започват деня си.
От прозорец- далеко-
ме застига отблясък...

Боже,колко е тихо
утрото в планината.
Слънцето се усмихва
и ми погалва главата

Венцеслав Кисьов из"Укротени думи"
обич-в-новия-ден
Когато утрото отърси от себе си росата
и сълзите се изпарят от него съвсем,
дъждът отново ще се промъкне в далечината
и ще направи деня свеж и променен,
а щом вятърът се реши да тършува из планината
и после намачка цветята с поглед непозволен,
тогава ще се намръщят дори дърветата в долината
и ще размахат към него пръст разгневен
и ако тишината се загуби по пътя към реката
и от разсеяност потъне мълчешком,
водите нека отнесат надалеч горчивината
и да поканят слънцето мижешком,
и дали любовта ще изпълзи от лехата
или само на пръсти ще наднича с поглед запленен,
а може би звездите това ще разкажат,
като напишат в небето и думичка за мен,
а чувствата ще се разпалят от луната
и ще се нагорещят като огън несравнен,
при което ще събудят добротата на земята
за да посеят обичта в новия ден...

от нета
на-тебе-сине
Животът е труден,понякога лош.
Живеем в такива години...
Но ти не бъди със живота на нож.
Обичай го,вярвай му,сине.
Главата си дръж нависоко,
дори свикни пред теглото да пееш.
И аз ще ти кажа,а ти разбери-по-весело тъй ще живееш,
по-сигурно тъй ще вървиш през света...
Защото ще видиш навярно реки без води
и гори без листа,небе равнодушно и черно,
слепец ще те води по правия друм и може би тъй ще се случи,
че някой глупак ще те учи на ум,
клеветник на чест ще те учи.
Ти плюй на това и напред отмини.
За нищо не чакай награда.
Труди се без отдих,търси висини
и никога духом не падай.
С народа бъди до последния дъх.
За него мисли,не забравяй ни долу в калта,
ни на светлия връх,ни в тежки минути,ни в слава
И утре,когато потрябва на смърт да идеш,
с врага да се биеш-иди и падни-безпощаден и твърд,
тъй както сме падали ние.
Сред този жесток и нерадостен век
бъди едновременно воин и верен приятел,
и нежен човек.Тогава ще бъда спокоен.

Георги Джагаров, 1968г.