Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

И студ,и слънце-ден чудесен!


Ти още спиш,цветец небесен,


сън сладък,дружке,разпилей:


разкрий очи,от сън слепени,


да срещнеш пак зари засмени,


звездице северна изгрей!


45nnn4444p_2560367_28645887.png

0121825dea_2427488_27331592.png


АЗ БЯХ - Анета Саманлиева


Понякога бях лъчезарна, раздавах нежност и смях. На живота бях благодарна усмихната, слънчева бях. По пътя си срещах неволи и смело заставах пред тях. В сърцето ме бяха проболи, но често победител аз бях. Друг път, лоша, сърдита стаила в душата си яд, нападайки търсих защита, не исках да бъда, но бях. Тъй често и много самотна, за всеки и всичко скърбях. Потъвах и плачех сиротна - сред хора самотница бях. Обичах, но бях и обичана. Желаех, мечтаех, копнях. Аз сетих и болка родилна - колко пъти майчица бях. Сама оценявах се строго, вглъбена, всичко разбрах. Сред образи толкова много щом бях, аз всъщност живях.

6412n642pn_4561201_22609196.png


"Моят вълк Така се случи, срещнах го в гората. И беше много тъмна нощ. Страхувах се. Боляха ме краката. А той изгледаше по вълчи лош. Но нещо във очите му проблесна… И се разпадна целият ми страх. Да бъдеш лош, навярно, не е лесно. Да бъдеш лош - то е да бъдеш сам. Погалих го. Несвикнал на милувки, по навик се опита да ръмжи. А после легна тихичко във скута ми и просто си мълчахме. До зори. Потръпваше от топлината на ръцете ми, за първи път посмял да е добър. Заслушах се във пулса на сърцето му и го обикнах… Аз обикнах вълк. Не ми се слушат страшните ви приказки… Ядял момичета, наивни като мен… Не вярвам, знаете ли… Писна ми. Защото моят вълк има сърце, каквото много от човеците отдавна нямат. Обичам го. Обичам си вълка! Това е приказката ми. Такъв е краят ѝ. Нататък продължава Любовта…"

Да си кажем добра дума за добра вечер .... Научих, че живота ти може да бъде променен за часове,от хора който дори не те познават. Приятна вечер на всички! Друга дума, която искам да кажа днес е оптимизъм - пожелавам ви полет на духа и съзнанието... Една добра дума,прави света по-добър! „Добрата дума стига надалеч” Благата дума Едно цвете беше тъжно, много тъжно. Толкова болка се бе събрала в него, че то не искаше да отвори нежните си листенца и да разцъфне. Как ли не го моли денят, който искаше да се порадва на красотата му. Как ли не му се моли нощта, която искаше да усети аромата му. Нито слънцето, нито звездите, нито капките роса, които се събуждаха на стъбълцето му, успяха да го склонят. Цветето беше толкова нещастно, сигурно заради червея, който се бе загнездил в корените му и говореше зли думи. Една сутрин отнякъде долетя пчела. Тя забеляза цветето и забръмча около него. Не си мислете, че е празно нейното бръмчене. Не. Тя говореше благи думи на цветето. Разказваше му за утрото и деня, за безброй далечни места, пълни с красота, говореше му за чудните усмивки на дъгата, за любовната песен на щуреца. Да, прости неща говореше пчелата, и познати. Говореше безброй добри и благи думи, безброй красиви и нежни неща. И когато каза колко много капчиците роса обичат цветята, цветето най-после се усмихна. Разтвори чашчицата си и запя. Тогава вятърът дойде и започна лекичко да танцува с него. Слънцето го погали. Облаците дотичаха да се насладят на красивото цвете и дъждът го окъпа. Изведнъж червеят, който беше в корените и измъчваше цветето с лошите си думи, усети чуден аромат и изпълзя да види какво става на белия свят. Цветето беше свободно и ароматът му заля света, и в душите на всички разцъфна радостта, и пчелата напълни кошницата си с мед и отлетя. Венцислав Йорданов Динев


Вечер!