Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.

Евгения Георгиева
Обичам да те гледам как танцуваш,
грациозна и красива като сърна,
обичам да те гледам как лудуваш,
по зелената, изпъстрена с цветя трева.

Обичам да те гледам как се смееш,
прелъстително извила своята снага,
обръщаш се към мен - направо грееш,
чувствам се най-щастливият в света.

Дияна Минчева
Искам да бъда с теб и да ти отделя цялото внимание на света.
Искам но не мога, защото ти си омъжена жена.
Искам да споделям с теб мойте мъки, болки и тревоги.
Искам но не мога, защото ти не си сама.

Искам да се смея, когато се смеш и ти.
Искам и да плача, когато нещо те боли.
Искам, но не мога, защото такава е нашата съдба.

Искам, но не мога, защото бог късно ни събра.
Искам само да ти кажа, че има истина една -
ти за мен оставаш единствена на света.
Тя е всичко! Моя вселена,
галактика с нежни очи ...
Предсказана болка, стаена,
обича, целува ... мълчи!
И страда, когато е слаба,
когато заспива сама.
Когато единствен е хляба,
а утрото вдишва тъма!

Тя е всичко! Слънчево цвете,
поезия, драма... живот!
Роял за щурчетата лете,
сънуван към щастие брод.
Усмивката сутрин с кафето,
дъгата след кален порой ...
Топола израсла в полето
да брани от бури и зной!

Тя е всичко! Друга не искам,
адреса отдавна го знам.
Букета отляво притискам,
стоя на вратата й ням ...

Върбан Димитров
Толкова е лесно и логично,
и дори болезнено лирично
към изгрева да тичам ...
Да се влюбвам в рими, прозаично,
защото те обичам!

Мога да говоря с боговете,
мога да намеря в мрака цвете
в тюл и да му се вричам ...
Да съм "ин" и "ян", или пък и двете,
защото те обичам!

Любовта е болест, панацея,
камен бряг, коварна горска фея,
с която си приличам ...
Няма антидот, но съм до нея,
защото те обичам!

Мога да се смея, да мечтая,
книгите си да чета до края,
дори да знам, че сричам ...
Намери ме, аз ще те позная,
защото те обичам!!!

Върбан Димитров
Вълшебна нощ - луна, звезди и сласт,
вода кристална – две тела горят от страст...
Легло им е тревата мокра,
небето тяхната завивка топла.
Завихря ги света в тоз сладък грях,
превръщайки задръжките във прах.
Прегърнати преплитат свойте длани
в стенание от сладостта обляни.
Потъват в тишината пламенни и голи,
потокът само нещичко ромоли.
Душите им - отнесени в любовната игра
танцуват със светулките до сутринта.
В такъв разкош посреща ги зората.
Пристига и денят, огрян от красотата!

Ева Георгиева

Какво си ти, любов?

Ти загадка си, магия,
покоряваш ти сърца,
а какво си, аз не крия.
все не мога те разбра.



Ти си радост, но и мъка.
полет с шемет, но и срив.
Човек страда при разлъка,
но го правиш и щастлив.



Който веднъж те познае
става най-богат в света
и не иска и да знае
той за тежка самота.



Ти вълшебница си съща
с тебе пролетта цъфти,
Слънце грее и ни връща
във най-смелите мечти.



Ти си вечна и безсмъртна -
чувство, сила, топлота.
С теб животът ни превърта.
Ти си всичко на света.



Затова сега ти пея,
този химн благословен.
Искам с тебе да живея -
винаги да си със мен!



Попивам свежест от дъжда,
усмихвам се и пак се връщам
във оня дивен, чуден свят,
където нежно те прегръщам.

Протягам ръце и отново те имам,
в прегръдките топли отново горя,
затварям очи и пред мен са очите,
очите, в които откривам света.

Със вятъра още прегръщам мечтите,
с дъжда си говоря за теб и за нас,
повярвай във мен и във моята обич,
защото без теб съм дърво без листа.

Когато ме погледнеш,
бликва смях в очите ми,
безброй светулки в мен танцуват,
когато ме прегърнеш,
дъжд вали в душата ми,
пречистващ дъжд,
посипан по поляни лунни.
Когато ме целунеш,
всичко в миг завърта се,
небето слиза помежду ни,
а бледата луна притихнала
долавя нашето безумие.
Когато ме жадуваш,
всеки миг е щастие,
отдавам се на порива първичен,
мигът не трае повече от миг,
но всеки миг със тебе е различен.


Докосвай ме със пръсти от желания,
разливай в мен потоци от лъчи,
събуждай във душата ми мечтания,
рисувай изгрева във моите очи.

Докосвай ме с очи от дива нежност,
накарай в мене всичко да лети,
оставяй в мен усещане безбрежно,
като мелодия душата да трепти.

Докосвай ме със устни от копнежи,
прераждай ме сред хиляди звезди
и този наш свят, сътворен от нежност,
ще пазим във сърцата си, нали..?