Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Открито писмо до премиера Борисов за Морската градина на Варна



Открито писмо


 


До г-н Министър председателя на Република България


 


Уважаеми г-н Борисов,


 


Една от първите ви заповеди след спечлването на изборите за кмет на гр. София през 2007 г. бе категоричната забрана да се издават заповеди за стоителство на зелени площи – независимо от това дали са включени официално в градоустройствения план на града или не. Тогава мнозина строителни предприемачи протестираха, но гражданите на София ви бяха благодарни за възможността да съхранят своите паркове и квартални градинки от лавината бетон, изсипваща се върху тях.


 


Когато бяхте лидер на опозиционната партия ГЕРБ срещу тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ вие категорично се противопоставихте на арогантното заобикаляне на закона при т.нар. “заменки”, където приближени на властта крупни бизнесмени и главатари на организираната престъпност придобиха огромни парцели в непосредствена близост до брега на Черно море срещу нискокачествени и евтини парцели във вътрешността на страната. Не съществува официална информация за това дали правителството на ГЕРБ е успяло да върне назад поне някои от тези корупционни сделки за “заменки”, но преди няколко месеца държавните органи премахнаха незаконата постройка на т.нар. “Златна перла” край село Варвара.


 


Припомняме ви тези ваши позиции, защото с недоумение наблюдаваме вашето мълчание – и дори сътрудничество с властите на гр. Варна в подкрепа на най-крупната злоупотреба с публична държавна собственост – “заменката” край бреговете на Черно море – в опита да се превърнат над 60 на сто от Морската градина на гр. Варна в зона за частно застрояване чрез поредица хитроумни заобикаляния на закона и Конституцията на Република България.


 


Нека преди всичко ви припомним, че вашето правителство доброволно се отказа от своята отговорност да поддържа тази голяма част от Морската градина в статута й на публична държавна собственост и взе решение да я предостави в разпореждане на община Варна. С този акт бяха открити почти неограничени възможности за застрояване на парцели на територията на парка – първоначално под маската на сгради с обществено предназначение, а фактически на сгради с частно и бизнсес предназначение. Самата община на гр. Варна хитроумно преименува парка Морска градина в две части – т.нар. “историческа част” и голямата, северна паркова площ над Зоологическата градина се превърна в “местност “Салтанат”[1]. В продължение на години целенасочено се спъва включването на цялостната територия на Морската градина – до местност Почивка и дори до Евксиноград, както е по първоначалния план за изграждане на градината – в градоустройствения план на града, за да се поддържа нерегулирания статут на тази паркова зона. В резултат стана възможно към парка да се предявят реституционни претенции – нещо, което нямаше да е възможно по закон, ако парка бе включен в градския план. Можете ли да си представите реституиране на Борисовата градина в София? Как биха погледнали софиянци на подобна претенция за реституция? Във Варна обаче това може да се случи. Варна може да понесе всяко безобразие, което несменяемата общинска олигархия реши да наложи върху хората и града. Защо е така?


 


За мнозина външни наблюдатели е странно, че Варна вече четвърти мандат се управлява от един кмет – г-н Кирил Йорданов, който сменя партиите, чрез които идва на власт, но не и кметското кресло. Тази странна за един голям и динамичен град ситуация се обяснява с факта, че от доста години една бизнес групировка – небезизвестната ТИМ – успя да постави под своя контрол практически всичко ценно като бизнес и като територия в рамките на града. ТИМ владее чрез дългосрочна концесия на символична цена цялата брегова ивица – повече от 5 км. – в рамките на града. Всеки, който иска да упражнява макар и минимална делова дейност край морето трабва да плаща данък на ТИМ – тоаи данък е висок, никак не е символичен. Конституцията на Република България изрично гарантира статут на публична държавна собственост на първите 100 м. от брега на морето навътре в сушата. Това не попречи на ТИМ да си осигури фактическата собственост върху т.нар. Алея Първа – зоната по Конституция, която посочихме по-горе – в рамките на града, практически върху цялата градска брегова зона. Днес там се строи – строят се хотели, казина, увеселителни заведения, като се унищожават безвъзвратно големи площи от природния парк на Морската градина.


 


Но за ТИМ и нейната общинска администрация Алея Първа се оказа недостатъчна. Те пожелаха да придобият и голямата част от територията на самата Морска градина над ската на морския бряг, за да я превърнат в луксозен квартал с частни резиденции и хотели за ноите богаташи на Варна и на България. Вече повече от 10 години без всякакво законно основание в Морската градина между Акациите и Почивка никнат нови сгради, вили, хотели и резиденции, изтласкващи парковите площи и гражданите на Варна от достъп до зеленина и море. ТИМ и общинската олигархия газят обществения интерес за съхраняване на единствения парк в града с арогантността на феодали. Всъщност те наистина са феодали. Протестите на гражданите срещу Алея Първа потънаха в заплахи за саморазправа, подкупи и заговори за омърсяване на гражданските активисти, дръзнали да се противопоставят на групитовката ТИМ и нейната общинска прислуга. Днес на дневен ред е грабежа върху белите дробове на Варна – Морската градина. Отново се използват лъжи, заплахи, трикове за заобикаляне на закона и пряко погазване на закона. Как е възможно в една страна – член на ЕС областният управител на Варна да издаде заповед, упълномощаваща частна фирма от групировката ТИМ да бъде официален представител на държавата при разпореждане с приморските територии на града? Ние ще отправим официално запитване до ЕК по този въпрос.


 


Уважаеми г-н Министър-председател, Морската градина на Варна освен единствен парк и зелена зона в града е също и исторчески паметник. В годините след Освобождението на България чехът Антон Новак създава този парк като уникална ботаническа колекция. Растителното разнообразие в Морската градина е несравнимо с всяка друга паркова или зелена зона в България. Този парк трябва да се поддържа в качеството му на национална ценност за България, а не да се руши в полза на алчни интереси и примитивни амбиции за частно завладяване на публична държавна собственост. Години наред в България само се руши. Ваша отговорност е да кажете “Стига!” “Не” на по-нататъшното разрушение на нацията, на нейната история, на нейната култура и колективна памет. Ваше задължение е да спасите нацоналния паметник на историята и културата – Морската градина в град Варна. Срамота е един чужденец – чехът Антон Новак да създаде този красив, уникален парк, а българи, начело с българската държава да го разрушат и да се погаврят с него! Ваше задължение е да защитите закона – против премахването на единствената зелена паркова площ във  Варна - град, който се задъхва от десетилетия безумно частно строителство върху обществена собственост – върху детски площадки, квартални градинки, междублокови пространства.


 


Ние си даваме сметка, че за да защитите обществения, националния интерес, вие трябва да влезете в спор с групировката ТИМ, с нейната общинска прислуга, с технте арогантни претенции да притежават всичко ценно на територията на гр. Варна. Но наистина си струва да направите това – въпреки рисковете! Първо, защото това е ваше задължение, ваша отговорност – да защитите обществения интерес. И второ, защото търпението на гражданите – и във Варна, и в България има край. Нямате полза – нито вие, нито ГЕРБ – от това гражданите да ви смятат за лобисти на ТИМ. Варна е особен град - тих, кротък, търпелив, дори по-търпелив от много търпелива България. Но в един момент търпението прелива и хората казват категорично “НЕ” на безобразното статукво. От Варна тръгна сривът на СДС и Иван Костов през 1999 г. От Варна тръгна необратимото разочарование от Симеон Сакскобургготски и неговото управление. Ние очакваме от вас да изберете правилната страна в спора за Морската градина – страната на гражданите, страната на националния интерес. Необходимо е да се направи следното:


 


Първо, цялата територия на Морската градина – от вълнолома до Почивка – да се върне в статут на публична държавна собственост.


 


Второ, цялата територия на Морската градина – от вълнолома до Почивка – незабавно да се включи като паркова зона без право на промяна на предназначението й в градоустройствения план на Варна.


 


Трето, всички легитимни реституционни претенции за парцели на територията на Морската градина – от вълнолома до Почивка – да бъдат третирани според закона, според който собствениците на имоти подлежащи на реституция в територии с променено предназначчение или в паркови зони да бъдат компенсирани с други имоти със сравнимо качество.


 


Уважаеми г-н Министър-председател, нека в заключение още веднъж подчертаем нашето убеждение, че оценката за един политик и за един държавник – както оценката в текущата политика, така и оценката на историята – се определя от неговата решимост да служи на обществения, на националния интерес. Ние сме в очакване на вашите решения за Морската градина на Варна.


 


 







[1] “Салтанат” – на турски “богатство”, т.е. – местност за богати хора, за новобогаташи.


http://www.peticiq.com/borisov_morskata_grad­ina_varna


Приятели,нужна ни е вашата подкрепа !!! :) Предварително благодаря на тези,които няма да останат безучастни и ще дадат подкрепата си,подписвайки петицията !!! :)




 


Брате Левски, много време мина откакто османците те пратиха в небитието и откакто майка България скърби за тебе. Народът все те споменува, когато наближи денят на смъртта ти. Помни те той, Дяконе, и молитви шепти за упокой на душата ти. И аз те помня. За последно те видях, бате, в каруцата, която те отнасяше към Търново. С превързана глава и само по риза беше, ала студа не сещаше. Погледът ти беше празен. После се чу, че те съдили и обесили. И цялоато ти дело, всичките ти стремления с тебе заминаха. Народът се уплаши дотолкова, че не съумя достойно да те погребе. Ти му прости, Апостоле, моля те! Плашлив народ е нашият, нерешителен, а и водачи като тебе не се родиха вече. Онова ратайче, дето бягаше босо и гологлаво, когато те караха с каруцата, отдавна го няма. Скоро след твоето обесване и то се спомина. Умря от беднотия и мизерия. Но сега отново съм тук, Дяконе, в твоята, в нашата България. Пожелах да се завърна в града, в който някога живях и който беше твоята столица. Избрах да бъда учителка, да се грижа и да давам знания на децата. Исках да приличам на теб и да бъда такава, каквато си ме учил да бъда – честна, справедлива, отговорна. Не зная, Дяконе, прекалени идеалисти ли бяхме някога, или прекалени надежди сме хранели, но нещата в България не са такива, каквито ги мечтаехме. И знаеш ли, добре, че не можеш да излезеш от гроба и да видиш какво правят с твоята България, с нашия народ. България за българите сега е като мащеха, брате! Децата й я напускат и бягат надалече! Не в своята родина, а в чуждите се чувстват по-добре и по-сигурно! Майки и бащи скърбят за децата си в празници и делници, чувстват се безсилни да предложат едно нормално съществуване на чедата си тук. Млади родители оставят отрочетата си на възрастните си родители и отиват да печелят, за да живеят децата им добре. А как, брате, се живее без майчина обич, без бащино рамо? Обърка се животът на твоя народ! Стене от изнемога, Дяконе! А няма кой да го чуе. Пък уж от него се пръкват тези, дето все обещават в благини да живеем. Скубят го тоз народ, Апостоле, както си знаят, притискат го до стената, тъпчат го. Краката на българи го мачкат. И това е страшното. Не османците, а нашите, брате, продажници! Срам ме е да ти го кажа, ама е така! А той народът ни, Дяконе, е търпелив, плах, нерешителен, нали помниш? Такъв беше, такъв си и остана! А твоята Нареда добре я беше написал, брате, щото умна глава носеше, ама и досега никой не се е замислял над нея. Ти знаеше каква демокрация искаше да има в България. Но тази, дето е сега в родината ни, не е твоята демокрация, Апостоле! Законите сега се пишат, за да служат на шепа безотговорни, самозабравили се люде. Нацията ни застарява, пенсионерите мизерстват. Престъпници се избиват по улиците, вместо да са в затворите. Децата са агресивни, зли. А обикновените хора броят стотинки. Това не е твоята свобода, това не е твоята демокрация! Ти не би допуснал да се случва това с народа си, брате Левски. Съжалявам, че се родих сега, в този безкраен преход! Аз не искам да бягам от тук. Искам да работя за България, но изглежда такива като мен не са й нужни. Не й трябват на България революционери, а покорна рая. Ех, Дяконе, Дяконе, каква я мислехме, каква стана! Но стига вече съм ти хортувала, стига съм те измъчвала, защото зная, ще страдаш, брате! Много ще те боли, зная! Моли се, брате, за народа си! Моли се! Ти сега си по-близо до Бога! Писмото си ще пратя по вятъра, оня северния, ти го помниш. Той знае къде да те намери. Вие с него сте стари познайници. Северният вятър е оня същият, който те обгърна, когато увисна на бесилката. Той те държеше в ледените си прегръдки, докато ти се прощаваше с живота си, Апостоле! Той леденият северен вятър, пр ъв те оплака. Той остана твоя последен приятел. Ще се моля за душата ти и за България! Целувам нозете ти с цялата си признателност към теб и величието ти, българино! Почивай в мир!


Image Hosted by pixs.ru


ГАЛИНА ПЕТРОВА


http://bg.netlog.com/jina97/blog/blogid=65­468#blog&nlt_medium=FALSE­&nlt_source=explore%2Fvid­eos