Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
= Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.
Виновните нямат вина
Ясен Ведрин в памет на българския Ян Палах

16:00 | 06.03.2013 |

Някой вчера с бензин се запали.
Лумнал факел на скъпа цена.
Без да може това да прежали,
че виновните нямат вина...

Алчни змейове крадоха, мляха,
в изнурената бедна страна.
И накрая фалшиво запяха,
че виновните нямат вина...

Ден годината може да храни.
Далаверите - куп, планина.
А се кръстят, ей Богу, тирани,
че виновните нямат вина...

Като ангели - чисти и святи.
Неспособни на капка злина.
И си вярват, безумно богати,
че виновните нямат вина...

Оня просяк е сигур кръвникът
или куцата стара жена...
С белезници на съд да ги викат,
щом виновните нямат вина...

О, Българийо! Рай за измами,
а за честните - ад и война!
Да надпишем ли твоето знаме,
че виновните нямат вина?

Някой вчера с бензин се запали.
Дай му прошка, родино една!
Че за съвести, мъртво заспали,
той, невинният, беше с вина...
Бутилка стар коняк,
За по-изискано.
Пет приказки
за мода и за друго.
Един изтъркан виц.
Полуусмивка.
Открадната целувка,
първа. . .
Дежурното "Недей" на женски глас,
с което всъщност те повикват.
Две бели фигури
от страст.
Интимното око
на синя лампа.
И сладка топлина
на полумрак,
на голото легло,
на тиха музика.
А после -
неизменната цигара.
Дими цигарата за двама,
като жестока рана тлее.
Почуква вече празната касета.
Вие.
И всичко свършва.
Обичам те - ми казваш ти
със своя неуверен глас.
И молиш ме, настойчиво, страхливо,
да ти повторя същото и аз?
Обичам те -
но как да ти го кажа
в тази тишина.
Лъжа, защо ти е лъжата?
Целувам те,
но тебе ли целувам?
Лежа до теб, коса в коса,
прегръщам те и те забравям.
И не че има
някоя конкретно друга,
и не че ти
си хлътнала по мене,
а просто бе
поредната игра,
с която търсехме
любимия,
любимата,
и се отдалечавахме
завинаги от тях.
Ти някога изпитвала ли си любов -

такава страстна, непонятна…?

Откъсната отвътре с болезнен зов,

дарена някому и безвъзвратна…



Желала ли си някого без дъх,

за да ти дава смисъла в зората…

И не да жертваш твоето сърце с кръв,

а споделено да е с някой в теб самата.



Плакала ли с пресъхнали очи,

които могат в безкрая да мечтаят…?

И не да мислят за баналното „върви”,

защото изхода не искат да познаят…



Обичала ли си със жаждата първична –

която кара те да полудееш…?

За всеки да си толкова различна,

но само за един да можеш да изтлееш…
Хей, барман,
виж каква жена.
Наливай, че
ще падна
от вълнение.
О, Боже...
Господи,
какви крака!
Обзема ме
безумно вдъхновение.

Хей барман
днес съм на коняк.
Глезените и
са с вкус на
френско киви.
То бива,
бива, ама толкоз
дълъг крак...
Да се изгубиш
като в джунгла дива.

Хей, барман,
де се заигра?
Наливай, брат!
Наливай
и не питай!
Романтика
бушува в тез крака,
повдигнати
щом сочат
към звездите... :)
Повярвайте, мъжете също плачат
в живота си поне веднъж,
когато вън се спуща бавно здрача
и по прозорците танцува дъжд.
Когато спомени връхлитат,
когато ражда се любов,
когато разберат, че губят нещо,
което търсили са цял живот.
Повярвайте, мъжете тайно плачат
в уюта на притихналия дом,
крият сълзите си в мрака
и болката преглъщат мълчешком.
И ако мъж пред теб заплаче,
с присмех не извръщай ти глава,
а нежно погали със пръсти
скъпоценната сълза.


Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледени цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите,в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима...Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми