Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук

Посях Любов в душата-малко зрънце, поливай Я, за да я има занапред!

Брак I

Типичен мъжага се оженил за типична добре изглеждаща жена. След сватбата поставил следните правила :

“Прибирам се в къщи когато аз си искам, ако искам и по което време искам и да не съм чул нито гък от теб. Когато се прибера вечерята да е на масата, освен ако не ти се обадя, че няма да се прибера. Ще ходя на лов, риболов, запиване и карти когато си поискам, а ти няма да ми пречиш. Това са моите правила. Някакви коментари?”

Булката казала, “Няма проблем. Аз имам само едно правило, всяка вечер в седем тук ще се прави секс… независимо дали си тук или те няма.”

Брак II

Съпруг и съпруга започнали лют спор на 40′тата си годишнина. Мъжът крещи, “Когато умреш, ще напиша на надгробния ти паметник, ‘Тук лежи моята съпруга – Студена както винаги’. “Така ли?”отговаря тя.”Когато умреш ще напиша на надгробния ти камък ‘Тук лежи моят съпруг. Най-сетне твърд.’

Брак III

Съпруг (лекар) и съпруга спорели на закуска. Съпругът в гнева си се изтървал, “И на всичкото отгоре не струваш в леглото,” и излетял от къщата. След известно време осъзнал, че е доста подло и решил да се поправи и звъннал на съпругата си. Тя вдигнала телефона след доста продължително звънене, а съпругът изнервено попитал, “Какво толкова правиш, че не можеш да вдигнеш един телефон?”

Тя казала, “Бях в леглото.”

“Че какво правиш толкова рано там?”

“Консултирам се за второ мнение!”

Брак IV

Мъж имал шест деца и бил много горд от своето постижение. Толкова бил горд, че започнал да вика на жена си “Майка на шест”, въпреки нейните възражения.

Една вечер били на празненство. Мъжът решил, че е време да си ходят и решил да провери дали жена му също е готова да си ходи. Провикнал се през тълпата, “Ще си ходим ли в къщи Майко на шест?” Жена му подразнена от мъжа си се провикнала обратно, “Когато си готов, Баща на четири.”
само-за-мъже-{закачливо}-[в-мазето]

Маска за лице с краставица (само за мъже!): Взема се средно голяма краставица, обелва се и се нарязва на кръгчета. Залива се с 2 супени лъжици олио и оцет. Краставицата се изяжда с чаша сливова ракия. Лицето се разтяга в блажена усмивка, поруменява и се освежава.Wink


 

Тайната на вечната любов

Има една древна легенда, в която се разказва за двама влюбени индианци, младеж и девойка. Веднъж те отишли при великия вожд на своето племе и му казали:

- Ние се обичаме! Искаме да ни дадеш своята благословия и да ни поучиш, какво трябва да направим, за да може нашата любов да трае вечно.

- Добре, – отвърнал им вождът. – Ще ви кажа, какво да правите. Но първо елате с мен горе в планината и ми донесете два орела, пък после ще видим.

Двамата млади тръгнали в различни посоки и всеки от тях донесъл по един орел. Когато отишли на върха на планината, вождът им казал:

- Вземете сега този шнур и завържете с него един за друг крачетата на орлите.

Послушали го влюбените и вързали краката на двете птици.

- Хайде сега, пуснете ги да летят!

Младежът и девойката подхвърлили нагоре към небето орлите, но птиците не успели да полетят, защото крачетата им били вързани. Те паднали на земята и започнали да се кълват една друга, за да се отърват от това, за което са вързани. Тогава старият индианец им казал:

- До тук добре, а сега скъсайте въжето…

Младите изпълнили и тази повеля, срязали връвта и отново хвърлили двата орела във въздуха. Този път птиците бързо се издигнали на високо, зареяли се няколко пъти в кръг и след това поели към заснежените върхове на близката планина. А мъдрият вожд казал:

- Ето, това е тайната на вечната любов и щастието заедно: ако сте завързани един за друг, вие никога няма да успеете да полетите. Можете да летите заедно, обаче не се връзвайте. Ако го направите, никога няма да изпитате щастие!…
Събуждам се,
денят е нов и аз съм друга.
Не по-безгрижна,
не по-луда … Просто друга.
С други мечти.
Небето поглеждам с други очи – и то е друго.
Часове се стичат – бистри струйки изворна вода.
Нощем, лунно танцувам,
под кехлибарена сълза.
Събуждам се,
денят е нов и аз съм друга.
Не по мъдра, не по-възрастна – просто друга.
С други капризи.
Смъмрям вятъра, лудеещ в косите ми,
защото осъмнах не сънувала.

Събуждам се,
денят е друг, но прилича на предишния.
Събуждам се и аз като вчера – същата.
Събуждам се не танцувала.
Събуждам се – отдъхвам си – било е сън.
Денят е нов и аз съм друга – утрешна.

Събуждам се,
денят е нов и аз съм друга.
По-безгрижна,
Все по-луда … друга.
С нови мечти.

©Й. Богомилова, Стихосбирката „С мастило от сълза“
аахахахахаххааххахаха....­...........!!!!!!!! ВИЦ НА ДЕНЯ

Отива ученик при Далай Лама и го пита:
- Учителю, каква е разликата между жените и перлите?
- Ще медитирам върху това – отвърнал Далай Лама – ела след 3 дни за отговор.
След три дни отива ученикът и Далай Лама му казва:
- Разликата между жените и перлите е тази, ученико, че перлите се нижат от две страни, и отпред, и отзад, а жените само отпред!
- Но, учителю, аз съм чувал, че има жени, които също се нижат и отпред, и отзад!
- Това, ученико, не са жени – това са перли!

Чуй ме, Господи, искам с теб да говоря. Толкова рядко го правя. Защо ли? Не знам. Уморих се да бъда "Мойто мъжко момиче." Уморих се да бъда вечно "мъж" и жена. Уморих се всеки проблем да решавам, да правя ремонти, товари да нося на тез р амена, да съм само любяща и винаги силна, да откликвам на всяка просълзена молба. Уморих се да бъда жената за "всичко", родила се в "мъжките" уж времена. Уморих се на "бойна нога" все да бъда, от злото да пазя, над съня му да бдя. Да изграждам отново, отново, отново, а той след мен да руши със замах. Уморих се все за нещо да тичам, пари да изкарвам, да се надбягвам с живота... а накрая... накрая от съдбата да отнасям пердах... Уморих се, Господи, чуй... уморих се... Искам просто да бъда жена. Искам огън да стъкна, но в здраво огнище - направено с обич, но от мъж, не от мен. Искам ястие вкусно да сготвя, но в съд с мъжки ръце сътворен. Искам топло легло да застеля, но сковано от силните мъжки ръце. Искам болката пак да изтрия, но споделена - не с гняв разпокъсващ изпратена в мен. Искам утрото с него да срещна и тихия залез на сетния ден... Чуй ме, Господи, много ли искам? Какво направих, Господи, с мен? Кажи ми, Господи, що така се орисах? Сбърках ли в нещо? Или тъй е наред? Господи, зная, че ти тъй ме обичаш! Прости ми воплите! Ето, гледам напред... Знам, Господи, и на теб пак разчитам, редом до мене да тръгне Човек! vetrogon