Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
НЕ СЪМ ДЕТЕ, НО ВЯРВАМ В ЧУДЕСА,
ЖИВОТЪТ НИ НЕ Е ЛИ ЦЯЛО ЧУДО . . .?
БЕЗКРАЙНИТЕ И СИНИ НЕБЕСА,
СЪРЦАТА НИ, КОИТО БИЯТ ЛУДО?

... НЕ СА ЛИ ЧУДО, НЕЖНИТЕ ЦВЕТЯ,
КОИТО АРОМАТА СИ ДАРЯВАТ?
ГРАДИНИТЕ И КИТНИТЕ ПОЛЯ,
КОИТО С КРАСОТАТА СИ ПЛЕНЯВАТ?

НЕ Е ЛИ ЧУДО СЛЪНЦЕТО НАД НАС,
С ИЗГРЕВЪТ ОТНОВО ДА ЖИВЕЕШ?
БЛЕСТЯЩИТЕ ЗВЕЗДИ В НОЩЕН ЧАС,
С ЛУННА СВЕТЛИНА ДА СЕ ОБЛЕЕШ?

НЕ Е ЛИ ЧУДО СИНЬОТО МОРЕ
И НЕЖНАТА ПРЕГРЪДКА НА ВЪЛНИТЕ?
УСМИВКАТА НА НЕЧИИ РЪЦЕ
И СЪЛЗИТЕ ОТ ЩАСТИЕ В ОЧИТЕ?

НЕ Е ЛИ ЧУДО ДАЖЕ ЛЮБОВТА,
ДА Я ПОЛУЧИШ И ДА Я ДАДЕШ?
ЗА ТЕБ ДА БЪДЕ ВСИЧКО НА СВЕТА
И С НЕЯ НОВ ЖИВОТ ДА СЪЗДАДЕШ?

ТЕ СТАВАТ В СЪРЦЕТО И В ДУШАТА,
БЕЗБРОЙ СА ЧУДЕСАТА НА СВЕТА -
ЩОМ МОЖЕШ ДА ОТКРИВАШ КРАСОТАТА,
ДА Я ОТКРИВАШ В МАЛКИТЕ НЕЩА . . .
Желая те с нежни, горещи ръце
със устни да милвам потръпващо тяло,
да следвам извивките, дъхат ти да спре
да паднеш в ръцете ми, тъй отмаляла.

Щастлива въздишка от твоите гърди
да кани ме с теб във едно да се слея,
да сбъдна най-смелите твой мечти
със първия слънчев лъч пак да лудеем.

И морни в прегръдка на похот и страст,
забравили себе си, своите стремежи,
две слети тела, две сърца - ти и аз
заспиваме силни във своите копнежи!

Във прегръдките твои се будя,
и шептя, уморен и ревнив,
че за теб съм готов до полуда
да изгарям, от страст да боли!!!

Чувам твоето сърце как лудува,
виждам в очите ти еротични мечти,
устните жарки за моите горещо жадуват,
а ръката ти гали моите коси!!!

Бавно, нежно плъзгам ръка по бедрото ти
и пожара разгаря се в теб,
от гърдите ти страстна въздишка се чува,
и отново се сливам със теб.

Твоето тяло със моето покривам,
сплели длани, загубили дъх,
и отмалели във времето, спираме,
всеки достигнал желания връх!!!...

Бавно отпускам глава на гърдите ти,
клетви за обич се ронят от твоята уста,
жадно целувам с трепет очите ти,
и се прераждам с твоята красота!!!


Жена съм от главата до петите , и слънчева съм , и съм вяла , знам си бисерите и вините , от женственост направена съм цялата. Мога да съм ласкава и тръпна , или като вихър да опустошавам , пред човек обичан мога да изтръпна , да получавам , но и да раздавам. Реалност мога да съм , но и спомен и въглен , който някой да разгаря , да съм за някого света огромен и звезди от небосклона да му свалям. Мога да съм изгрев , но и залез и лято мога да съм , но и есен , да съм дом мога , но и само навес , да запея ведра , но и тъжна песен. Мога да съм слаба , но и силна , връх да изкача ,но и от връх да падна , на думи пестелива съм , понякога обилна и в дни самотни съм за обич жадна. И грешница съм , също и светица , старец и дете мога аз да прилаская , мога да съм волна , като птица , но и самота какво е - също зная. Такава съм , не мога да съм друга , във мен живее истинска жена , на Бога за това е цялата заслуга и на отредената за мен Съдба!