Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
Изпий ме като глътка старо вино.
Задръж вкуса ми. Той ще те дари
с усещането, че си още силна.
Със смисълът, че любовта искри.

Изпий ме като глътка старо вино,
събрало дъжд и слънчеви лъчи.
За тебе отлежавах непосилно.
Мечтах те, а вкусът ми се вгорчи.

Изпий ме като глътка старо вино,
налято в нежна чаша от кристал.
И устните си - дъхави малини -
дари ги с цвят, отдавна в мен узрял.

Изпий ме като глътка старо вино.
И в сладка ненаситност ме задръж.
Ще стане чудо на небето синьо
и вино ще се лее, вместо дъжд...

Обичам те от облаци, княгиньо!
Вдигни очи и чаша протегни!
Ще бъда като глътка старо вино!
Живот и слънце в земните ти дни!
И без теб ще свети слънце на небето,
и без теб ще има радост и тъга,
няма времето да спреш, ако си тръгнеш,
няма да изтриеш цветната дъга.

То животът ще отвори път огромен,
ще се втурнем всеки път поел,
ще намерим някой кът любовен,
вятъра накъдето ни отвей.

И след теб ще пиша, ще се смея,
и след теб ще пия от любимото кафе,
ако мислиш, че сълзи ще лея,
пий една студена бира ти от мен.


Аз искам да ти кажа сто неща, но видя ли те думите ми секват, и в миг забравям своите слова - в ума ми омагьосан те отекват... Аз искам да целувам теб, така че чак устните ми да почервенеят, преливаща от нежност да заплача, и редом с туй от щастие да грея. Аз искам във ума ти да надничам и себе си във тебе да открия, да изкрещя на всички, че обичам и в плен съм на най-силната магия... Да бъда лъч във стаята ти влязъл, погалил съненото ти лице... Да съм димът от устните излязъл и капка в сутрешното ти кафе. В зениците ти искам да потъна и в мислите си да те нарисувам, и в утрото до теб да се събудя, за да повярвам аз, че не сънувам. Аз искам да ти кажа толкоз много! Но мислите ми пак препускат лудо... И как да го опиша? Не, не мога! Това не е любов... Това е чудо!

Живей сърце! И щедро се раздавай!
Отмервай дръзко своят календар!
Да те сломят нивга не позволявай...
На себе си бъди ти господар!

С палитра нарисувай всички чувства,
родили се от твоите искри,
живей и всеки миг недей пропуска!
Със всяка своя фибричка тупти!

Живей сърце! Напук на всичко, дето
забавя твоят ритъм тъй лудешки...
Намирай светлинка и там, където
спотайва се тъма зад чужди грешки.

Живей сега по своите закони!
И всяка болка в теб... изкорени!
Със своят бяг успявай да догониш
най-смелите, най-дръзките мечти!