Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
12>>

Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. . Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. . Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш. . .

Ключът към промяна на твоя живот към по-добро лежи в готовността ти за промяна. Лежи в готовността ти да се освободиш от минали провали, грешки и страхове, и да прегърнеш своето ново бъдеще. Оттеглянето от самоограничаващи вярвания и поведения си е трудно, защото често дори не съзнаваме, че ние сме единствените отговорни хора за своето щастие. Вместо това, обвиняваме условията, в които се намираме или другите хора. Но ако се ангажирате да свършите добре вашата житейска работа, трябва да сте честни със себе си и да започнете още отсега. Ще трябва да прегледате внимателно причините, поради които изпаднахте в това положение и трябва да сте смели и да поемете положителни стъпки към промяна на вашия живот към по-добро. Прегледайте сега и вярванията си и вижте кои от тях ви дърпат назад. Вярвате ли, че сте достойни за успеха или се държите за негативната мисъл, която казва “никога не мога да имам успех”.Промени себе си, промени и своя свят след това!

Една известна мъдрост гласи:
~ Животът е това, което се случва, докато ТИ си правиш планове за него...


Често ли ти се случва да гледаш тъжно през прозореца, да следиш с апатичен поглед стичащите се по стъклото дъждовни капки и да си мислиш, че светът е безкрайно скучно място за живеене?

Събуждаш се сутрин и тайничко надничаш зад завесата. С надеждата, че през този ден слънцето най-после ще светне по-силно от обикновеното...

А то само те заслепява с лъчите си и дори ти се присмива сякаш...

Жалко, казваш си ти тогава. Явно и този ден няма да е с нищо по-различен от предишните...

И продължаваш да чакаш. Чакаш да свърши денят, седмицата, месецът, годината...

Докато изведнъж не усетиш, че животът безвъзвратно си отива, а ти все още стоиш и чакаш подходящият момент да му се насладиш и да го изживееш пълноценно...

И разбираш, как неусетно, някак несъзнателно, вече като по навик си стоиш и чакаш всичко да свърши. А това ти носи безкрайно разочарование и умора...

Питаш се, кога най-накрая ще започне "истинският живот"?! Онези прекрасни, незабравими моменти, заради които си струва да преглътнеш всички сълзи и обиди, цялата насъбрала се горчивина, и уверено да погледнеш напред...

Сякаш вече си забравил първоначалната си цел и просто ей така си чакаш. По навик. Чакаш "нещо". Забравяйки, какво искаш и какво всъщност е важно за теб...

~ . ~ . ~

Нима не осъзнаваш, че докато чакаш да се случи нещо "голямо, интересно, важно"..., ти всъщност пропускаш реалната красота около теб? Че пропускаш истински същественото?

Пропускаш малките неща, които изпълват дните ти, докато просто си стоиш и очакваш да се случи нещо велико и грандиозно, за да бъдеш щастлив...

~ пропускаш усмивките и погледите...
~ пропускаш изгревите и залезите...
~ пропускаш любовта и емоциите...

Пропускаш настоящето, в стремежа си да дочакаш бъдещето! Пропускаш "днес", защото се надяваш да живееш "утре"...

Докато ти гледаш през прозореца и изпращаш с поглед стичащите се по стъклото ситни капчици дъжд; докато си стоиш там вглъбено, апатично чакайки да блеснат слънчевите лъчи; часовникът на Живота продължава тихо, но неумолимо да отброява изгубените ти минути!

Бавно, но последователно и безвъзвратно отлитат миг след миг от твоя Живот! Мигове, които се превръщат в минути, часове, дни, седмици...
Превръщат се в минало! Твоето минало...

И без изобщо да усетиш как е станало, някой ден с ужас ще установиш, че почти е излетял Животът ти, без да си успял да му се насладиш...

~ . ~ . ~

Затова:
~ не чакай да дойде този ден!
~ направи го сега!
~ най-после спри дъжда!
~ разкъсай облаците и създай свое собствено слънце, което да огрее с лъчите си деня ти!

Спри да чакаш!
Направи нещо с Живота си!
Сам създай своето щастие!


Не стой и не чакай щастието да дойде само при теб! Стани приятел на часовника! Вземи го уверено в ръцете си и сам стани господар на Живота си!

Живей Тук! Живей Днес!
Живей Сега! Живей на Мига!

ТИ ДОРИ НЕ РАЗБРА

Ти дори не разбра
защо си отивам.
Може би - просто каприз,
просто - женска игра?
Ти нищичко не разбра.

Аз ти бях само неделна почивка,
само радост на дребно -
някаква малка потребност -
като цигарата,
като чашата вино,
като книга с красива корица.

Много исках и много ти давах.
Ти, по-малкото си избра.
Върви. Можеш всякъде да го получиш.
Просто друга марка цигари,
неделя с нова програма,
друг етикет на бутилката.

Но ти си още в мен,
като дъх замайващ на билка,
като горчивина на пелин...
И защо те обичам още?
Просто съм си такава.
И кой знае защо -
теб съжалявам.

                                                                 Станка Пенчева

честит-1-април!честит-1-април!честит-1-април!

Истини за лъжата .


Честит 1 април!


Най-голямата полза от лъжата е, че ни дава краткотраен комфорт. Тя е като чадър, който ще те спаси от дъжда, но само временно. Лъжата е първата причина хората да загубят доверие един в друг. Тя може да съсипе цели връзки, градени с години. Най-често хората лъжат, за да избегнат конфликт, но всъщност лъжата удължава проблема, когато излезе наяве, а не го решава. Тя е като снежна топка, колкото по-дълго се търкаля, толкова по-голяма става. Друга причина хората да лъжат е,за да се представят в „по-добра светлина”. Това може да бъде сигнал за ниско самочувствие, семейни проблеми или депресия. Лъжата винаги е зад гърба ти и те преследва! Лъжите могат да наранят представата ти за себе си и да причинят вътрешни конфликти. Най-лоша е тази лъжа,с която залъгваш сам себе си. Истината понякога се подтиска, но никога не се пречупва. Тя изплува над лъжата, както маслото над водата. Лъжата върви като че галопира, истината върви крачка по крачка но винаги пристига на време. Лъжата е толкова по-опасна, колкото е по-близо до истината.


 

12>>