Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
12>>
Как тревожно е да си Жена...
Красота и усмивка да бъдеш
сред всекидневния сив кръговрат,
вярност – срещу изменчивия вятър,
нежност – в загрубелия свят.
От безбройните пътища земни
най-рискования да избереш –
безразсъдния път на сърцето,
и до край да го извървиш.
Твоя единствена радост да бъде
радост да даваш... Да бъдеш в нощта
светло прозорче, което чака
първа стъпка разбудила утрото.
Ти, слаборъката, да подкрепиш
силата на ръката корава.
И непростимото да простиш,
и да градиш живот от отломки.

Отговорно е да си Жена!
Бъдещето да носиш в утроба,
да продължиш в един детски вик
дългата мълчалива целувка.
Вечност да сториш от краткия миг.
Твоите прострени ръце за прегръдка
люлка да станат за нов живот.
Нощем над него безсънна да тръпнеш,
светла като звездоокия свод.
Всяка детска усмивка - със бръчка да заплатиш
и в косите със скреж.
Сълза по сълза на новото стръкче
своята хубост да предадеш.
Нищо за себе си да не оставиш...

Саможертва е да си Жена!
И до ранена, разбита гръд
чистите извори да защитаваш -
просто за да съществува светът.

Блага Димитрова
Нали разбрахме се, за кратко?
Дори разбрахме се - веднъж.
Любовна страст във време кратко,
а чувствата - стихиен дъжд.

Е, казахме си без причина,
каквото стане - всичко е за миг.
Омайна страст в очите сини,
а в устните - сподавен вик...

След туй два дни сме разделени.
Минутите, секундите броим.
Поглеждаме назад смутени,
мечтаем, мислим, малко спим.

Пред мене си... Избухва страст.
В прекрасен ден - усамотени,
усмихнати щастливи! Няма власт
горещата любов да ни отнеме.

Отново път... Отново мрак...
Изпитващ чувствата любима.
О, скъпа... Искам пак,
до мене да си. Да те имам!
Найден Найденов
Добър вечер, Любов!

Добър вечер!

Пак отварям вратата за теб.

Приседни, ето тук, недалече,

погали ми очите с финес!



Говори ми, Любов!

Разкажи ми,

как мечтала си дълго за мен,

как тъжила си в нощи беззвездни

и бленувала днешния ден.



Погледни ме, Любов!

Заплени ме!

Поднеси ми нов миг, променен.

Обсипи ме с листенца от рози.

Обгърни ме в магията-плен!



И когато, Любов,

си отиваш,

не отвръщай ти поглед смутен.

Целуни ме, Любов... и помни ме!

Аз ще нося искрата ти, в мен!

Таня Мезева

Една проклетница живее в мен,
с кураж и много сила надарена,
способна да пробие своя ден,
безвремието да взриви родена.

Проклетница със ангелско лице,
която те подхлъзва с мнима благост,
която пише с пламенни ръце
неща за буря и неща за радост.

Не се лъжи по галения вид,
и топлите слова, които казвам-
проклетницата дреме с поглед скрит
и всичко преобръща и прорязва.

Накратко-в мене има две жени
и действам с тази, с която мога;
не зная кой с това ме осени-
дали е дявола, дали е Бога?

Но както и да се превъплътя,
остава съвестта ми просветлена
и никому не мога да простя
пред мен извършените престъпления.

Росица Копукова
Запознах се с едно момче в нета,
дано този път да ми излезе късмета.
Усещам, че е момче весело, игриво,
решихме да се видим веднага на живо.

И двамата се вълнувахме изглежда
на тази наша дългоочаквана среща.
За да не го объркам с друг аз горката,
той ще ми носи червена роза в ръката.

Премених се, и тръгнах хайде дим
да се запозная с този мой любим.
И гледам един мъж в ръката с роза,
заел от далеч такава чакаща поза.

Като хукнах направо през глава
и му се метнах чак на врата.
Той като ме видя в миг даже...
Не можа и нищо да ми каже.

Провесих се на врата му
като воденичен камък,
а лицето му гореше
по-бетер от пламък.


Действах импулсивно от раз.
Сякаш ми се чу от някъде: "Храс!"
- Ех, какво пък толкова билО?...
Момиченце съм със наднормено тегло.

Врата му се изкриви изглежда.
- Май провалих първата среща?
Ама, че премеждие се случи ето...
Оказа се, че съм объркала момчето.

Погледнах встрани и удари ме ток
Видях зад мен двеста килограмов мечок.
И той държеше червена роза в ръката
и си въртеше като глобус главата.

- Е, аз не си падам по едрогабаритни,
предпочитам ги по-слабички и ситни.
Нищо, че и аз не съм категория комар,
но притежавам красота и женски чар.

Красимира Димитрова
Откога те чакам и ти се точа,
щом те видя от радост ще скоча.
Но ти вечно помня, че бързаш
и при мене дълго не се задържаш.

Очаквам те пак по същото време,
а ти се бавиш и ми създаваш проблеми.
Дано да си пораснала вече голяма
от мен по-щастлив човек да няма.

Само да ми паднеш в ръчичките -
за миг ще ми светнат очичките.
Така ще те сграбча с едната ръка,
може и с двете, но си казвам - "Едва!"

Като дойдеш и в миг се изпаряваш
за една нощувка вече не оставаш.
За това понякога те мразя,
защото не мога да те опазя.

Ти като пясък в шепите ми изтичаш
и да ми вдигаш кръвното обичаш.
Интересно е, че моята все за тебе пита,
ако закъснееш даже и на бой налита.

Трудно се задържаш, защото си малка,
защото си мизерна и толкова жалка.
С нетърпение те чака дори и жената,
МОЯ, ЖЕЛАНА И ДЪЛГООЧАКВАНА ЗАПЛАТА!!

Красимира Димитрова
Тя: Кажи ми как се прави. Аз съм слушала само от приятелки.
Той: Първо го вземи в ръце.
Тя: Уф, каква гадост.
Той: Няма нищо страшно. Сега хвани го за главичката с една ръка.
Тя: Така? А сега какво?
Той: До тук добре, сега го хвани и с другата ръка.
Тя: Така ли?
Той: Виждаш ли, справяш се.
Тя: А сега какво?
Той: Сега смучи.
Тя: Шегуваш се!
Той: Не се шегувам. Започвай да смучеш.
Тя: Уф! И какво, другите така ли правят?
Той: Да.
Тя: Сигурен ли си?
Той: Казах ти, имам опит. Не ми е за пръв път. Повярвай ми. Посмучи малко.
Тя (смучейки): Нямм…
Той: И как е?
Тя: Соленичък….
Той: Но е приятен на вкус, нали?
Тя: Не е лош, а сега какво?
Той: Сега разтвори крачетата.
Тя: Така ли?
Той: Така, само че повечко ги разтвори, иначе няма как да се стигне до там. Дай да ти покажа.
Тя: А, ясно.
Той: Ето така. А сега отново го взимаш в ръка…
Тя: М-ммм…
Той: Когато го измъкнеш, вземи го в устата…
Тя: Аха-а….
Той: О-о-о, това е…
Тя: А с това жълтеникавото какво се прави? Гълта ли се?
Той: Въпрос на вкус. Може да го глътнеш ако искаш.
Тя: Ще пробвам….Мммм…вкусно, пробвай!
Той: Не, не искам, не ми предлагай.
Тя: (гледа обидено)
Той: Гледай ме. Сега опитай да издърпаш с пръсти това розовото....
Тя: О-о-о….
Той: За да ти е по-лесно можеш да си помогнеш с устни
Тя: Ммммм….
Той: Може да посмучеш, понякога помага.
Тя (смучейки): Мммм…
Той: А-а-ах, свърши.
Тя: Аха, усетих.
Той: Вкусно ли беше?
Тя: Честно казано, не беше зле.
Той: Искаш ли още?
Тя: Няма да откажа. Само, че защо трябва да е толкова сложно?
Той: Но мило, нищо не може да се направи. Просто така се ядат раци.
Да си жена, мой мили принце,
е върховно...!
Да се усмихваш на събуденото слънце,
с усмивката, ленива като котка,
която толкова мъже приспива.
Да си жена, мой принце, е велико.
Ръцете ти да са като клавиши,
способни да изсвирят и алегро,
и пасионато..., ако Той го пише.
Да си жена, не е да си принцеса,
с едничка грижа, излинелите пантофки.
На делника изпраните чорапи
са част от женското ти съвършенство.
Да си жена, ще значи да си буден,
а даже господ е заспал блажено.
Унесен в собствената си нетленност.
Непогрешимост. И несподеленост.
Да си жена, мой принце, значи вярност
към някой, който може би не струва,
по десетте Му божи предписания.
Но е любим. И със това изкупва,
натрупаната с векове виновност,
дори останалата - непризната.
Да си жена е нещо като празник.
Във който мнозинството вярва,
ала малцина, да усетят са способни.
Да си жена, мой мили, значи още
да не узнаеш мислите за тебе.
Да споделиш душата си и тяло,
във сделка видимо неправомерна.
Без да очакваш вечността в гаранция,
а вечно да си отговорен
за смелостта наричана Любов...
Безспорно.
Да си жена, мой мили принце,
Е...Върховно!

М.ДОНЧЕВА

Всички цветя в градината на сърцето ми изсъхнаха, остана само една роза, която сама краси цялата ми душа, а това цвете си ти, мое нежно, красиво, за теб в сърцето ми винаги ще е пролет, за да не увяхнеш никога!!!!!!!

12>>