Бис.БГ

по блог-темите тук
| Вход | Влез чрез Фейсбук
тортиОт Бис.БГ
ДНЕС ИМАМ ПОВОД ДА ПОЧЕРПЯ МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ...ЗАПОВЯДАИТЕ МАКАР И ТАКА ВИРТУАЛНО
Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче
никак не се шегува:
ако обича - обича,
ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда
толкова категоричен.
Моята строга присъда
е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда
моите мъжки ризи,
моите мъжки надежди,
моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,
никога безразличен -
бавно и светло прониквам
в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -
винаги пак ще ме връща
осъществената в него
моя истинска същност.

Весела и узряла
тя към света наднича,
скрита във женското тяло
на моето мъжко момиче.

Сестричка (песен)
Д.Дамянов
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя.
Умираше,отиваше си вече!
А беше рано,беше призори.
Умираше!-а татко тихо рече
Градът далече, нямаме пари.
Не беше малко,нито бе голяма
Не бе познала селската река.
Тя знаеше да казва само "мама",
на всяко нещо казваше така.
Със тази дума тя зовеше всички,
и мен, и татко, всички по света.
Преди да склони сините очички
със мама назова дори смъртта.
Недей ме пита имам ли сестричка,
къде била е вчера,где е днес,
че щях да имам както имат всички,
но малкото дете се разболя!

НА МОЯТ НАЙ-ДОБЪР ПРИЯТЕЛ
НА МАМА
През изминалите години пораснах,мамо.
Вече остарявам.
Да обичам хората и непознати и познати
от теб се учих.
Не знам дали успявам.
Прегърнала съм есенни цветя
До гроба ти ще коленича.
Да знаеш мамо малката ти дъщеря
за теб тъгува.
Много те обичам!
С цвете,чаша вино и погача
помен ще направя
тихичко за теб ще си поплача
няма никога да те забравя.
Човешката душа е сложна-
побира лоши и добри неща.
За моята оказа се невъзможна
забравата на майка и баща.
И ако има някъде отвъдно
аз зная-с татко чакате ме там.
Когато тук ми стане много трудно
при вас ще дойда-ПЪТЯ СИ ГО ЗНАМ...
Приказка

Заспиваш ли? Май, че те събудих!
Прости ми, че дойдох при теб сега!
Душата ми се стяга до полуда в прегръдките на на моята тъга!
Самичка съм, а тъй ми се говори! Устата ми залепна да мълча!
Не ме пъди! Ще си отида скоро! Аз дойдох тук с на бурята плача...
ще седна до главата ти ей тука и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука, един мъдрец от стари времена:
"Един разбойник цял живот се скитал и нивга не се връщал у дома.
Вместо сърце под ризата си носел той кървава кама.
Предварвал той замръкнали кервани и само денем криел своя нож.
Но ножът му от кръв ръжда не хванал. Човекът като дяволът бил лош.
Ала веднъж той от умора под слънцето на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора и никой до главата му не спрял.
И само малко дрипаво момиче лицето му покрило със листо.
Заплакал той, за първи път в живота - обичан, заплакал той разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво, нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава сълзи от кървав поглед да текат!
Една ръка по-топла от огнище на главореза дала онова, което той не би спечелил с нищо: ни с обир, ни с рязана глава!

Но ти заспа!...А ми е тъй студено!
Туй приказно момиче где е то?
То стоплило разбойникът, а ти мен никога не стопли тъй
! Защо!

Любов
Веселин Ханчев

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"